Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— В крайна сметка тогава какво е юридическото ми положение в момента? — попитах го аз.
— О, напълно си реабилитиран. След като говорих с доктор Ренд, той дойде дотук и даде пред съда писмени показания, изброяващи конкретните факти. Разпореждането бе анулирано.
— Тогава защо лекарят се държа така, сякаш съм психично болен?
— О, Господи! Изобщо не се притеснявай. Трябваше да се сетя. Всичко, записано в картотеката им тук, по всяка вероятност показва, че явно тогава си бил. На излизане ще е най-добре да се видя с него. Тук имам копие и от съдебните протоколи. Мога да му го покажа.
— Колко време, след като съм напуснал „Гринуд“, нещата със съда са се оправили?
— На следващия месец — отвърна той. — Трябваха ми няколко седмици преди да реша да си навра носа в цялата тази работа.
— Не можеш дори да си представиш колко съм щастлив, че си го направил. А освен това ми каза и някои неща, които смятам ще се окажат от изключителна важност.
— Хубаво е, когато понякога можеш да помогнеш на приятеля си — отвърна ми той, като затвори папката и я постави обратно в куфарчето си. — Още нещо… Когато всичко свърши — там, с каквото се занимаваш — ако ти е разрешено да говориш за това, бих искал да чуя цялата история.
— Не мога да ти обещая — отвърнах му аз.
— Знам. Просто го споменах между другото. Освен това, какво смяташ да правиш с твоята къща?
— Моята къща? Още ли имам права над нея?
— Да, но по всяка вероятност тази година ще бъде продадена заради неплатени стари данъци, в случай, че ти не направиш нищо по въпроса.
— Изненадан съм, че това още не се е случило.
— Упълномощил си банката да ти плаща сметките.
— Въобще не бях помислил за това. Направих го за удобство и заради текущите сметки. Нещо такова.
— Е, разплащателният ти влог вече е почти празен. Онзи ден разговарях с Макнейли по въпроса. Това означава, че ако не направиш нищо, къщата ти ще бъде продадена догодина.
— Вече не ми трябва. Могат да правят с нея каквото искат.
— В такъв случай ти самият би могъл да я продадеш и да получиш част от парите.
— Няма да се задържа толкова дълго тук.
— Мога да го свърша вместо теб и да ти пратя парите, където искаш.
— Добре. Ще подпиша всичко необходимо. Плати с тях болничната ми сметка, а останалото го задръж за себе си.
— Не мога да направя това.
Свих рамене.
— Тогава направи онова, което смяташ за най-добре, но непременно си удръж добър хонорар.
— Каквото остане, ще го вложа в банката на твое име.
— Добре. Благодаря ти. Между другото, преди да съм забравил, би ли погледнал дали в чекмеджето на масичката няма една колода карти? Все още не мога да се протегна чак дотам, а по-късно ще имам нужда от тях.
— Разбира се.
Той се протегна и го отвори.
— Един голям кафяв плик. Доста издут. Вероятно в него са поставили всичко, което е било по джобовете ти.
— Отвори го.
— Да, има едно тесте — отвърна той, като бръкна вътре. — О, Господи! Каква прекрасна кутийка! Може ли?
— Аз… — какво можех да му отговоря.
Бил изтърси картите от кутийката.
— Чудесни са… — промърмори. — Нещо като карти за предсказване на бъдещето… Старинни ли са?
— Да.
— Студени като лед… Никога не съм виждал подобно нещо. Та това си ти! Облечен като някакъв рицар! За какво служат?
— Това е една много сложна игра — отговорих му аз.
— След като са старинни, как е възможно това да си ти?
— Не съм твърдял, че съм аз. Ти го каза.
— Добре де, аз го казах. Прапрадядо?
— Нещо такова.
— А, ето и едно доста хубаво момиче! Но то ужасно прилича на червенокосата…
— Мисля, че…
Събра картите, постави ги обратно в кутийката и ми ги подаде.
— И еднорогът е чудесен — добави той. — Не биваше да ги разглеждам, нали?
— Няма нищо.
Бил въздъхна и се облегна назад, като сключи ръце зад главата си.
— Не можах да се въздържа — каза той. — Просто в теб има нещо много странно, Карл, освен тази тайнствена работа, с която може би се занимаваш, а тайнствените неща винаги са възбуждали любопитството ми. Никога по-рано не съм бил толкова близко до истински загадъчен случай.