Операция „Червена буря“ [bg]

— Добра работа, другарю генерал — каза Алексеев. От картата се виждаше, че е осъществен голям пробив. Три от четирите участващи в атаката мотострелкови дивизии бяха успели да преодолеят германските отбранителни линии.

В едно ожесточено въздушно сражение, което продължи петнадесет минути, МиГ-овете успяха да свалят един от двата AWACS-а и три изтребителя „Ийгъл“, но платиха за това с цената на деветнадесет от своите самолети. Оцелелият AWACS отново се намираше високо във въздуха, този път на осемдесет мили зад река Рейн, и радарните му оператори се опитваха да си възвърнат контрола на въздушния бой над Централна Германия, докато съветските изтребители завиваха обратно към базите си, последвани от облак зенитни ракети на НАТО. С цената на ужасни загуби те бяха осъществили една мисия, за която дори не бяха ги инструктирали.

Но това беше само началото. Сега, когато първоначалната атака се бе увенчала с успех, течеше най-трудната част от сражението. Генералите и полковниците, които командваха атаката, трябваше да придвижат подразделенията си бързо напред, като внимават формациите им да останат непокътнати и същевременно да прехвърлят артилерията си на югозапад, за да осигурят непрекъсната поддръжка на настъпващите полкове. Танковата дивизия имаше най-висок приоритет. Тя трябваше да удари следващата линия на германската отбрана броени минути след мотострелковите подразделения, за да могат съветските сили да стигнат до Алфелд преди падането на нощта. Групи на полевата полиция заемаха предварително определените си позиции за управление на трафика и насочваха подразделенията по пътищата, чиито пътни знаци бяха свалени от германците. Това не беше толкова лесна задача. Подразделенията не бяха непокътнати. Някои командири бяха загинали, някои превозни средства се бяха повредили, а и повредените пътища забавяха движението под нормалната скорост за настъпление.