Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Четиридесет хиляди или сто, Надок, те са пръснати оттук до края на веригата, твърде са раздалечени, за да могат да се поддържат. Очите да ми избодат, ако половината вече не са мъртви. Трябва да са се оплели с външните ни постове навсякъде. Затова и не получаваме сведения. От нас се очаква само да пометем останките.
Каред преглътна въздишката си. Надявал се беше, че Джарданка няма да е поне толкова глупав, колкото високомерен. Славата на победителите се разнасяше бързо, все едно дали е цяла армия, или половин Знаме. Това, което се преглъщаше и забравяше, бяха редките поражения. А толкова много мълчание сега изглеждаше… злокобно.
— Според последния доклад никак не ми прилича на останки — настоя Надок. Той, виж, не беше глупак. — На по-малко от петдесет мили пред нас има пет хиляди души и се съмнявам, че ще ги оправим с метли.
Джарданка изсумтя отново.
— Ще ги прекършим, с мечове или с метли, все едно. Светлината очите да ми изгори дано, не мога повече да чакам за една прилична битка. Казах на съгледвачите да продължат, докато ги намерят. Няма да позволя да ни се изплъзнат.
— Какво си направил? — попита тихо Каред.
Тихо или не, думите му накараха всички да извърнат очи към него. Макар че Надок и още неколцина едва се сдържаха да не зяпнат към Джарданка. На съгледвачите им беше наредено да продължат, казано им беше какво да търсят. Какво тогава бе останало незабелязано след тези заповеди?
Но преди някой да успее да си отвори устата, откъм мъжете долу в прохода заехтяха викове, чу се крясък и конско цвилене.
Каред притисна тръбата на далекогледа до окото си. По протежението на прохода пред него мъже и коне гинеха под градушка от стрели на арбалети, както му се стори, според това как пронизваха стоманените нагръдници и разкъсваха гърдите, защитени с дебели ризници. Стотици вече бяха повалени, други стотици се смъкваха поразени на седлата си или скочили на земята, бягаха настрани от тресящите се паднали коне. Твърде много бяха разбягалите се. Мнозина от войниците, все още по седлата, извръщаха конете да се опитат да побягнат назад през прохода. Къде, в името на Светлината, бяха сул-дам? Не можеше да ги открие. Изправял се беше срещу бунтовници със сул-дам и дамане, и те винаги трябваше да бъдат убити колкото може по-бързо. Сигурно местните го бяха разбрали.
Изведнъж, смайващо, теренът започна да изригва на шумни фонтани от пръст по протежение на виещата се колона на частта му, фонтани, изхвърлящи мъже и коне. във въздуха със същата лекота, с която изригваше пръстта и камъкът. Мълнии се замятаха от небето, синьо-бели назъбени стрели, пронизващи наред и земя, и хора. Други от мъжете просто избухваха, разкъсани на късчета от нищо, доколкото виждаха очите му. Нима местните си имаха свои Дамане? Не, трябваше да са онези Айез Седай.
— Какво ще правим? — попита потресен Надок.
— Нима смяташ да изоставиш хората си? — изръмжа Джарданка. — Ще яхнем и ще ги атакуваме, ти, жалък… — Думите му секнаха в гъргорене, когато върхът на меча на Каред промуши гърлото му. Имаше мигове, в които глупците можеха да се изтърпят, и такива, в които не биваше. Докато мъжът се сриваше от седлото си, Каред ловко изтри острието в бялата грива на коня, преди животното да побегне. Имаше и моменти, в които малко показност не е излишна.
— Атакуваме това, което може да се атакува, Надок — каза той, все едно че Джарданка изобщо не беше проговарял. Сякаш изобщо не беше съществувал. — Спасяваме това, което може да се спаси, и се оттегляме.
Докато се обръщаше да слезе в прохода, където падаха мълниите и екнеха тътените, заповяда на Ангар, корав младеж с много бърз кон, да препусне на изток и да докладва какво се е разиграло тук. Някой летец може би щеше да види, а може би не, въпреки че Каред подозираше, че вече се досеща защо бяха прелитали толкова ниско. Подозираше също така и че Върховната лейди Сурот и генералите в Ебу Дар вече знаят какво става тук. Нима днес щеше да се окаже денят, в който трябваше да загине за Императрицата? Той заби пети в хълбоците на коня си.
От плоското, осеяно с редки дървета било Ранд се взираше на запад към леса. Изпълнен със Силата — живот, тъй сладък; поквара, ах колко гадна! — можеше да различи дори отделните листа по дърветата, но това не беше достатъчно. Тай’дайшар изчатка с копито. Назъбените ридове отзад, отляво и отдясно, и навсякъде околовръст, надвишаваха почти с една миля билото, на което беше застанал, но то стърчеше добре, над върховете на дърветата долу, над лъкатушещата гориста долина, с дължина над една левга и почти толкова широка. Всичко долу се беше стаило. Също толкова кротко, колкото Празнотата, в която се носеше самият той. Стаено, поне засега. Тук-там се издигаха валма от дим — там като факли горяха на купчини по две-три дървета. Само влагата пречеше да подпалят цялата долина.