— На какво се смееш? — попита Авиенда.
— На писмото — отвърна той. Играта на Домове изглеждаше наистина безхитростна в сравнение със заплетения джи-е-тох. Името беше предостатъчно, за да го подсети кой го е изпратил, но ако пергаментът попаднеше в чужди ръце, щеше да изглежда най-обикновено писъмце до приятел или навярно сърдечен отговор на някой молител. Алиандре Марита Кигарин, Благословена в Светлината, кралица на Геалдан, която със сигурност никога досега не беше подписвала толкова интимно писмо до човек, когото изобщо не е виждала, камо ли до самия Прероден Дракон. Очевидно се беше притеснила от Белите плащове в Амадиция и от Пророка, Масема. Трябваше да предприеме нещо във връзка с Масема. Алиандре бе проявила предпазливост, без да влага в писмото повече риск от необходимото. Огньовете на сърцето му. Тъй или иначе, за първи път към него се беше обърнал владетел, без мечът му да е опрян на гърлото на държавата му. Ако можеше да намери Елейн и да й предаде Андор преди да започне нова битка…
Вратата леко се открехна и той вдигна глава, но не видя нищо и се върна на писмото — чудеше се дали е изровил от съдържанието му всичко. Потърка носа си. Луз Терин и неговите приказки за смърт. Не можеше да се отърве от усещането за нещо мръсно.
— Двете с Джалани ще си заемем местата отвън — каза Нандера.
Той кимна разсеяно, без да вдига очи от писмото. Том сигурно от пръв поглед щеше да намери пет-шест неща, които той не бе забелязал.
— Ранд ал-Тор, трябва да поговоря с теб сериозно — каза Авиенда.
Изведнъж всичко в главата му си дойде на мястото. Вратата се беше отворила. Той бе надушил мръсотия, не просто я беше почувствал, но не беше точно миризма. Пусна писмото и блъсна Авиенда толкова силно, че тя падна на пода и извика — но надалече от него, далече от опасността; всичко около него сякаш забави хода си — извърна се светкавично и сграбчи сайдин.
Нандера и Джалани тъкмо се обръщаха да видят какво е накарало Авиенда да извика. Ранд трябваше да се вгледа много внимателно, за да види високия мъж в сивото палто, когото Девите не бяха забелязали — мъж с тъмни безжизнени очи, приковани в него. Макар да бе съсредоточен, усети, че собственият му поглед иска да се отмести от Сивия. Точно това беше — един от убийците на Сянката. Когато писмото падна на пода, Сивият разбра, че Ранд го е забелязал, в ръката му се появи нож и той скочи напред. Ранд го оплете със спирали на Въздух почти с презрение. И в същия миг край рамото му проблесна огнен лъч и прогори дупка в гръдта на Сивия. Убиецът издъхна преди да е успял да трепне; главата му се килна и очите, не по-мъртви, отколкото бяха доскоро, се взряха в Ранд.
Мъртъв, той изведнъж стана видим като всеки друг. Авиенда, която тъкмо се изправяше, ахна смаяна и Ранд усети настръхването по кожата си, подсказващо, че е прегърнала сайдар. Нандера бе посегнала към булото си със задавен вик, а Джалани вече бе вдигнала своето.
Ранд остави тялото да падне, но задържа сайдин и се обърна към Таим, който бе застанал на прага на спалнята му.
— Защо го уби? — Едва частица от ледената твърдост на гласа му проникна отвъд Празнотата. — Бях го пленил. Можеше да ми каже нещо, може би кой го е изпратил. Какво впрочем правиш тук, да се промъкваш така в покоите ми?
Таим влезе с широка крачка, отпуснат, облечен в черно палто с извезани по ръкавите Дракони в синьо и златно. Авиенда най-сетне се изправи и въпреки сайдар очите й говореха, че е готова да използва ножа си срещу Таим точно толкова лесно, колкото да го прибере в канията. Нандера и Джалани бяха вдигнали копията си. Таим не им обърна внимание. Ранд го усети как пуска Силата. Не изглеждаше дори притеснен, че Ранд продължава да държи сайдин.
— Гадно нещо са това Бездушните. — Всеки друг щеше да потръпне; не и Таим. — Дойдох през Праг, защото реших, че ще искаш да чуеш вестта веднага.
