Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Кротко — повтори Бърт. — За какво е всичко това?
— Щото те обичам, добричък ми Артър Хийт! Ти ми спаси живота!
— Е, може и да съм — каза Кътбърт и се засмя заразително (краденото сомбреро, което му беше твърде голямо, комично се беше килнало на главата му), — но ако не се размърдаме, животът ти няма да си остане спасен задълго.
— Конете са всичките оседлани! — каза хлапето. — Сюзан ми поръча и го свърших. Само трябва да окача това стреме на коня на господин Ричард Стокуорт, щото неговото е съвсем износено.
— Това ще почака — Алан се обърна към Роланд. — Къде отиваме сега?
Първоначалната идея на Роланд беше да се върнат при мавзолея на Торин. Шийми отскочи с неподправен ужас. Костницата? И при пълна Демонска луна в небето? — Тръсна глава толкова яростно, че сомбрерото му се смъкна и косата му се разпиля по раменете. — Те са мъртви, сай Диърборн, ама ако ги притесняваш при Демона, ша станат и ша тръгнат.
— И без друго не е много умна идея — намеси се Сюзан.
— Жените от града ще затрупат пътя от Сийфронт натам с цветя, ще напълнят и мавзолея. Олив сигурно ще е на бдение, ако е в състояние, а леля ми и Корал непременно ще са там. Точно с тях не ми се ще да се срещаме.
— Добре — кимна Роланд. — На седлата и напред! Помисли си добре, Сюзан. Шийми, ти също. Трябва ни място, където да се скрием — най-малкото до сутринта; и трябва да е място, до което се стига за по-малко от час! Да е встрани от Големия път и да не е на северозапад.
— Защо? — попита Алан.
— Защото точно нататък отиваме. Имаме работа… и трябва да им покажем, че я вършим. Най-вече на Елдред Джонас.
— Той си позволи да се усмихне леко. — Искам да научи, че играта свърши. Няма да правим повече рокади. Истинските стрелци са тук. Да видим как ще се справи с тях.
2
След час, когато луната се беше издигнала над дърветата, ка-тетът на Роланд стигна до нефтеното поле на Ситго. Бяха яздили встрани от големия път за всеки случай, но както се оказа, предпазните мерки бяха напразни — не забелязаха нито един ездач, в която и да е от двете посоки. „Като че ли Жътвен ден е отменен тази година“ — помисли си Сюзан… след което се сети за червеноръките плашила и потръпна. Утре вечер биха боядисали ръцете на Роланд червени и това все още можеше да се случи, ако ги хванеха. „Не само с него, обаче, С всички ни. Дори с Шийми“
Оставиха конете завързани за някакво отдавна повредено съоръжение близо до югоизточния край на полето и бавно се приближиха до работещите помпи, които бяха разположени в същия район. Разговаряха шепнешком, когато изобщо си разменяха по няколко думи. Роланд не беше сигурен дали е необходимо да шепнат, но това изглеждаше естествено. Според него Ситго беше доста по-страшно място от гробищата макар да се съмняваше, че мъртвите биха се събудили, ако ще в небето да са изгрели и две Демонски луни. Тук лежаха неспокойни трупове, същински зомбита, които протягат ръждясалите си снаги към небето, а буталата им се спускат и се вдигат като маршируващи крака.
Поведе групата си към работната зона. Подминаха табела с надпис „КАК ТИ Е КАСКАТА?“ и друга, на която пишеше „ПРОИЗВЕЖДАМЕ ПЕТРОЛ, РАФИНИРАМЕ СИГУРНОСТ“. Спряха до една помпа, която дрънчеше толкова силно, че Роланд трябваше да вика за да го чуят:
— Шийми! Подай ми няколко от големите!
Шийми беше напълнил джобовете си от дисагите на Сюзан и сега му подаде две бомбички. Около помпата имаше останки от ръждива ограда и когато младежите се опитаха да се покатерят по нея, коловете й запукаха като кости.
Сюзан стисна рамото на Роланд.
— Внимавай! — изкрещя, надвиквайки ритмичното уумп-уумп-уумп на помпата. Не изглеждаше уплашена, само възбудена и нащрек.
Усмихна й се, придърпа я към себе си и я целуна.
— Приготви се да бягаш! — прошепна. — Ако всичко мине добре, ще палнем свещ край Ситго. Страхотно голяма свещ.
С Кътбърт преминаха под подпорите на ръждясалата помпена кула и спряха до двигателя. Роланд се зачуди как машината не се е разпаднала още преди години. Повечето от частите й бяха ръждясали, но той видя гигантски въртящ се лост, по който се стичаше масло — очевидно зареждано чрез някакъв друг механизъм. От него се разнасяше миризма на газ, която му напомни за струята, пулсираща ритмично в другия край на нефтената платформа.
Роланд се приближи до машината, промъквайки се изпод металните казани, боядисани в зелено. Преминаха през някакъв смрадлив и горещ проход, който ги отведе точно под кулата. Пред тях лостът в края на буталото се въртеше равномерно, а по него се стичаха мазни сълзи. До него имаше крива тръба — най-вероятно преливник, реши Роланд. От време на време от отвора й се стичаше по някоя капка петрол, а под нея имаше черна локва. Посочи я и Кътбърт кимна.