Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Касапницата беше страхотна.
13
Главата на Авери падна в скута й, тежка и мокра като къс сурово месо. Тя почувства нарастваща горещина. С ъгълчето на окото си забеляза жълти пламъци.
— На бюрото! — извика Роланд, блъскайки вратата на килията си толкова силно, че издрънча в рамката. — Сюзан, каната!
Изблъска главата на мъртвеца от коленете си, изправи се и залитна към бюрото. Предницата на серапето й гореше. Подушваше отвратителната миризма и благодари на боговете, че докато чакаше да се стъмни, беше имала време да стегне косата на тила си.
Каната беше почти пълна, но не с вода — тя ясно усети сладко-киселата смрад на ябълкова ракия. Заля се цялата и пламъците изсъскаха, когато течността попадна върху тях. Смъкна серапето (прекалено голямото сомбреро също падна) и го хвърли на пода. Погледна още веднъж към Дейв, хлапето, с което беше израсла и което навремето беше целувала пред входа на Хуки.
— Сюзан! — грубо и настоятелно подвикна Роланд. — Ключовете! Побързай!
Тя грабна връзката от гвоздея на стената. Първо отиде при килията на Роланд и слепешката ги пъхна през решетките. Въздухът беше натежал от миризмата на барут, горяща вълна и кръв. Стомахът й безпомощно се свиваше при всяко вдишване.
Роланд подбра правилния ключ и го пъхна в ключалката. След секунда вече беше навън и я стисна в прегръдките си. Сълзите й потекоха. След още секунда Кътбърт и Алан също бяха на свобода.
— Ти си истински ангел! — възкликна Алан и на свой ред я прегърна.
Девойката заплака по-силно. Връчи оръжието на Роланд.
— С него играехме заедно като деца! Беше от добрите — никога не ме дърпаше за плитката и не ме блъскаше — като порасна, стана добър човек. А сега го убих — кой ще каже на жена му?
Роланд отново я взе в прегръдките си.
— Стори каквото трябваше! Ако не го беше убила, щяхме да сме мъртви. Знаеш го, нали?
Тя кимна и се притисна към него.
— За Авери не съжалявам толкова, но Дейв…
— Ела! — каза Роланд. — Някой може да разпознае изстрелите дори в тази пукотевица! Шийми ли хвърля бомбички?
Тя кимна.
— Приготвил ви е дрехи. Шапки и наметала.
Сюзан побърза към вратата, отвори я и се огледа в двете посоки, след което изчезна в мрака.
Кътбърт взе изгорялото серапе и закри с него лицето на Дейв.
— Лош късмет, партньоре! — каза тъжно. — Озова се между чука и наковалнята. Мисля, че в действителност не беше от лошите.
Сюзан отново влезе вътре, натоварена с откраднатите вещи, които беше вързала за седлото на Капи. Шийми вече беше поел към следващата си задача.
— Откъде взе всичко това? — попита Алан.
— От „Почивка за пътника“. Шийми свърши голямата работа. Хайде, побързайте!
Кътбърт им раздаде шапките. Ролан и Алан вече бяха наметнали серапетата — с шапките, нахлупени над очите им, приличаха на обикновени каубои.
— Къде отиваме? — попита Алан, когато излязоха на верандата. Улицата все още беше тъмна и пуста, изстрелите не бяха привлекли внимание.
— Започваме с Хуки! — каза Сюзан. — Там са конете ви!
Тръгнаха заедно по улицата. Шийми беше взел мулето със себе си. Сърцето на Сюзан биеше бързо и тя чувстваше, че по челото й тече пот, но въпреки това й беше студено. Независимо с каква цел беше стреляла, това си бяха убийства — беше прекъснала два живота тази вечер и бе пресякла граница, през която нямаше как да се върне. Беше го направила за Роланд и знаеше, че е постъпила правилно.
Бъдете щастливи заедно, неверници, заговорници, убийци. Проклинам ви с пепелта!
Хвана Роланд за ръката, сетне погледна към Демонската луна, чието гримасничещо лице сега преминаваше от холерично червено-оранжево към сребристо. Помисли си, че когато беше убила бедния изпълнителен Дейв Холис, беше платила за любовта си с най-скъпото си нещо — със своята душа. Ако той я изоставеше сега, проклятието на леля й щеше да се изпълни, защото от нея щеше да остане само пепел.
ДЕВЕТА ГЛАВА. ЖЪТВА
1
Когато влязоха в конюшнята, в един от боксовете се размърда някаква сянка. Роланд, който беше препасал колана с револверите си, мигновено ги измъкна. Шийми го погледна с несигурна усмивка, очите му светнаха от щастие и той се затича към тях.
Роланд прибра оръжията и се приготви да прегърне момчето, но Шийми претича край него и се хвърли в обятията на Кътбърт.
— Кротко, кротко — каза Кътбърт, като първо отстъпи комично назад, сетне вдигна Шийми. — Ще ме събориш, хлапе.
— Тя тъ е измъкнала! — извика Шийми. — Знаех си, че ще успее! Добрата малка Сюзан! — Обърна се да погледне към нея. Все още беше бледа, но горе-долу беше дошла на себе си. Шийми отново се извърна към Кътбърт и го целуна по челото.