Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Той не изпита особено удоволствие от притеснението, което меките му думи предизвикаха у домакините му. Цзян си помисли, че корейците заслужаваха възхищение в много отношения — факт, който не правеше никакво впечатление на японците заради слепия им расизъм. С малко късмет можеше да заздрави търговските отношения между Китайската народна република и Южна Корея и те също щяха да извлекат полза от крайната цел… И защо не? Южнокорейците нямаше защо да обичат руснаците, още по-малко пък японците. Те трябваше просто да превъзмогнат непростимата дружба с Америка и да станат част от една нова действителност. Засега беше достатъчно, че наистина бяха видели нещата през неговите очи и че единственият останал американски съюзник в тази част на света напусна игрището, след като техният президент и външният им министър погледнаха разумно на нещата. Ако имаха късмет, войната, каквато и да бе тя, можеше в общи линии да е приключила.
— Дами и господа. — Гласът се чу от дневната, където госпожа Ореза беше оставила телевизора включен. — След десет минути ще има специално изявление. Моля ви да останете на същата честота.
— Мани?
— Чух, скъпа.
— Имаш ли празна видеокасета? — попита Бъроус.
23.
НАВАКСВАНЕ
Денят започна достатъчно лошо за Роби Джексън. Беше имал лоши дни и преди, включително онзи, когато бе капитан III ранг във Военноморския авиоизпитателен център на река Патъксент, Мериленд, и един реактивен учебен самолет реши без никакво предупреждение да го изстреля заедно със стола за катапултиране през навеса, при което той си счупи крак и бе негоден за летене месеци наред. Беше виждал смъртта на приятели при различни видове катастрофи и дори повече пъти бе участвал в издирвания на хора, които рядко намираше живи. По-често откриваше разлято самолетно гориво и от време на време малко отломъци. Като командир на ескадрила и по-късно на авиогрупа на него се падаше честта да пише писмата до родители и съпруги, за да им съобщи, че любимият им, а напоследък и скъпите им момиченца са загинали в служба на родината, и всеки път се питаше къде е могъл да постъпи различно, за да предотврати необходимостта от ритуала. Животът на един военноморски летец беше пълен с такива дни.
Този обаче бе по-лош и единствената му утеха беше, че е заместник-началник на оперативния отдел и отговаря за разработването на операции и планове за армията на страната си. Ако работеше в J-2, при момчетата от разузнаването, чувството му за провал щеше да е наистина пълно.
— Това е положението, сър. Якота, Мисава и Кадена са изключени от мрежата. Никой не отговаря.
— Колко човека имаме там? — попита Джексън.
— Общо към две хиляди: предимно механици, оператори на радари и други такива. Може би има един-два самолета, кацнали за кратко там, но не са много. В момента хората ми проверяват — отвърна майорът. — Ами флотът?
— Имаме хора в „Андерсън“ на Гуам, разположена до вашата база. Също и на пристанището. Може би общо хиляда човека. Базата ни е много по-малка отпреди. — Джексън вдигна засекретяващия телефон и набра номера на главнокомандващия тихоокеанските части. — Адмирал Сийтън? Пак е Джексън. Нещо ново?
— Не можем да установим връзка с никого на запад от Мидуей, Роб. Всичко започва да изглежда истина.
— Как работи това чудо? — попита Ореза.
— Съжалявам, че трябва да го кажа, ала не съм сигурен. Не си направих труда да прочета инструкциите — призна си Бъроус. Спътниковият телефон лежеше на масичката за кафе, а антената му бе изтеглена през пробитата с бормашина дупка в дъното на купата, която на свой ред стоеше върху две камари книги. — Не съм сигурен дали излъчва координатите си към спътниците периодично или не. — Поради тази причина те сметнаха за необходимо да запазят комичната подредба.
— Моят се изключва, като се прибере антената — подхвърли Исабел Ореза и накара двамата мъже да извърнат глави. — Или можеш просто да извадиш батериите, нали?