Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Още след първия опит да прихване американските изтребители-бомбардировачи му стана ясно, че борбата е повече от неравна. Липсваше му информация къде се намират враговете, колко са на брой, какъв тип, на каква височина и в каква посока се движат. Иракските радари бяха извадени от строя, контролните и командните центрове — изравнени със земята, а пилотите — оставени сами на себе си.
Още по-лошо, американците с техните АУАКС можеха да открият иракските бойни самолети, преди да са се вдигнали на триста метра, да кажат на своите пилоти къде да отидат и какво да направят, за да си осигурят най-добрата позиция за атака. Абделкарим Бадри знаеше, че за иракчаните всеки боен полет е равносилен на самоубийство.
Нищо не каза за това, само се усмихна и попита брат си какви вести носи. Вестите заличиха усмивката.
Осман разказа за събитията от изминалите шейсет часа; появата на АМАМ на разсъмване, претърсването, какво са намерили в градината, как са били майка им и Талат, за арестуването на баща им. Разказа как са го повикали, когато съседът аптекар най-сетне успял да предаде съобщение за него, и как пътувал с колата си и намерил тялото на баща им на масата в трапезарията.
Устните на Абделкарим се свиха гневно, когато Осман му съобщи какво е намерил, когато е срязал чувала с тялото, и как баща им е бил погребан тази сутрин.
По-възрастният мъж се приведе напред, когато Осман му разказа как е бил пресрещнат на излизане от гробището и последвалия разговор. Когато брат му свърши, той попита:
— Всичко ли му каза?
— Да.
— А всичко това вярно ли е? Ти наистина ли си построил тази Крепост, тази Каала?
— Да.
— И му каза къде се намира, за да предаде информацията на американците, така ли?
— Да. Сбъркал ли съм?
Абделкарим помисли известно време.
— Колко души в Ирак знаят за това, братко?
— Шест — отвърна Осман.
— Кои са те?
— Самият президент, Хюсейн Камел, който осигуряваше средствата и работната ръка, Амир Саади, който достави техниката, генерал Ридха, който осигури артилеристите, и генерал Мусули от инженерните войски — той ме предложи за работата. И аз. Аз я построих.
— А пилотите на хеликоптери, които водят посетителите?
— Те знаят координатите, за да стигнат там. Но не и какво има вътре. Освен това ги държат под карантина в някаква база, не зная къде точно.
— Тези посетители, колко от тях биха могли да знаят?
— Нито един. Връзват им очите преди излитане и им свалят превръзките, едва след като са пристигнали.
— Ако американците унищожат този Кабдату Аллах, кого според теб ще заподозре АМАМ? Президента, министрите, генералите — или теб?
Осман зарови лице в ръцете си и простена.
— Какво направих?
— Боя се, малки ми братко, че си унищожил всички ни.
И двамата знаеха правилата. За предателство президентът не иска една жертва, а изтребва три поколения; баща и чичовци, та да не остане от опетненото семе; синовете и племенниците, та никой да не порасне и да му отмъсти за тях. Осман Бадри тихо заплака.
Абделкарим стана, изправи брат си на крака и го прегърна.
— Правилно си постъпил, направил си онова, което трябва. Сега да видим как ще се измъкнем оттук.
Погледна часовника си — осем вечерта.
— От тук до Багдад няма обществени телефонни линии — рече той. — Само подземни кабели до хората от отбраната в различните им бункери. Но това съобщение не е за тях. Колко време ще ти трябва, за да стигнеш с кола до нашата къща?
— Три, може би четири часа, отвърна Осман.
— Имаш осем, за да отидеш и се върнеш. Кажи на мама да сложи всичко ценно в колата на татко. Тя може да кара — не добре, но достатъчно. Да вземе Талат и да отидат в селото на Талат. Да потърси убежище при племето му и да чака, докато някой от нас не се свърже с нея. Разбра ли?
— Да. Мога да се върна на разсъмване.
— Преди разсъмване. Утре ще водя едно крило МИГ-ове в Иран. Други преди нас вече отидоха. Това е някакъв налудничав план на президента да спаси най-добрите си изтребители. Глупости, разбира се, но това може да ни спаси живота. Ще дойдеш с мен.
— Смятах, че МИГ 29 е едноместен.
— Разполагам с един учебен, който е двуместен. Ще бъдеш облечен като офицер от военновъздушните сили. Ако имаме късмет, ще се измъкнем. Тръгвай.
Тази нощ Майк Мартин тръгна в западна посока по пътя за Ар Рутба, когато колата на Осман Бадри префуча край него. Нито един не обърна внимание на другия. Мартин се бе насочил към следващото място за преминаване на реката на двайсет и четири километра по-нататък. Тъй като мостът беше разрушен, камионите трябваше да чакат за ферибота. Предпочиташе да плати на друг шофьор да го закара още по на запад.