Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Лявата му ръка все още стискаше рамото ѝ; дясната я беше протегнал към Ейвъри, демонстрирайки ѝ превръзката на мястото на липсващото му кутре.
— Само ако знаете какво ми се наложи да понеса, за да защитя това дете — каза той.
— Да я защитите от какво? — попита тя вече пресипнало като него. — Тан’елкот, трябва да ми кажете какво става!
— Знаете ли къде сме? Това е зверилникът на Екзозеума, Бизнесмен. Ветеринарната лечебница. По-точно — операционната зала. Ако не можете или не пожелаете да ми помогнете да отърва Фейт, тази твар, която ни държи в плен, ще я изнасили, ще я убие и ще разчлени тялото ѝ. — Лицето на Тан’елкот болезнено се изкриви. — А частите от него вероятно ще ги изяде.
— Наистина ли очаквате от мен да… Това е невъзможно! Не може да сте сериозен!
— Така ли? — Тан’елкот отново ѝ поднесе осакатената си длан.
Ейвъри се вторачи в нея и неспособна да каже нищо, прикри устата си с длан.
— Каква… каква твар? Кой стои зад всичко това? Има ли нещо общо с Колбърг?
— По-добре да не знаете — и без това вече видяхте твърде много. Понякога невежеството е благодат, Бизнесмен — тогава точно то може да ви спаси живота.
— Значи няма да ми кажете?
— Ако го направя, няма да ми повярвате.
Бавно и твърдо, сега вече усещайки възрастта си, Ейвъри се изпъна, отпускайки ръце. Тя погледна в единственото отворено око на бившия император и устните ѝ се изпънаха в привичната тънка линия.
— И защо? — попита тя твърдо. — Защо трябва да ви помагам?
— Не моля да помогнете на мен. Моля да помогнете на Фейт.
— Защо трябва да ви вярвам? Признавам си, вашите… наранявания… ме шокираха, но откъде да знам как сте ги получили? Може да е от катастрофа. Или от улични грабители.
Лицето ѝ пламна; опустошената ѝ от ужаса душа се изпълни с гняв. Тя яростно стисна юмруци до бедрата си.
— Вие сте лъжец. Убиец! Вие разпънахте моя син на кръст! Мислите ли, че мога да забравя това? Че мога да ви простя? Мислите ли, че не знам кой ми се обади онази нощ? Мислите ли, че не знам кой се преструваше на…
Не можеше да намери точните думи; скръбта, раздираща сърцето ѝ, не ѝ позволяваше да изрази себе си. Карл… о, Карл, помисли си тя и от очите ѝ рухнаха горещи сълзи.
— Вие сте отрепка — прошепна тя. — Вие сте подла, коварна пародия на човек…
— Бизнесмен — прекъсна я Тан’елкот тихо и гласът му беше топъл като прегръдка. — Не е имало преструвка. Аз наистина в известен смисъл съм вашият син, макар че, боя се, това е нещо, което няма да можете да проумеете.
— Аз видях… — процеди тя през стиснатите си зъби — видях как вие… как се правите на него… по време на процеса срещу Колбърг. Но вие не сте Карл.
— Не съм само Карл, съгласен съм. Но той целият е вътре в мен. Той е уплашен и тъжен и вие много му липсвате.
Тя наведе глава, опитвайки се да сдържи сълзите си, и притисна длани към лицето си като към открита рана.
— Как смееш… — прошепна тя едва чуто. — Как смееш да произнасяш името му?
— Майко… — изрече тихо гласът на сина ѝ. — Майко, затвори очи и ще бъда тук. Може би за съвсем мъничко — но ще бъда тук. Имам нужда от теб, майко…
Краката и се подкосиха и тя залитна към гърдите на гиганта.
— Ох, Карл… Как можеш да правиш това? Как можеш да ми причиняваш това?
Нечовешки могъщите ръце я прегърнаха и Ейвъри изпита някаква утеха в това да се остави на животинската им сила. За един кратък момент тя отново се превърна в поривисто, непокорно малко момиче, най-накрая заслужила преградка от баща, много по-мил от нейния собствен. Осакатената ръка погали късите ѝ стоманеносиви коси.
— Майко, моля те — трябва да ѝ помогнеш. Не можеш да си представиш какво искат да направят с нея. Ние — ти и всички ние — сме единствената ѝ надежда. Тя е моя дъщеря, майко. Ти ми обеща — когато тръгвах за Консерваторията, помниш ли? Обеща, че винаги ще ме чакаш. Моля те… знаеш, че нямаше да те моля, ако не се нуждаехме от теб…
Ейвъри конвулсивно си пое дъх, събра остатъка от силите си и се изтръгна от прегръдката. За един дълъг момент наблюдаваше стиснатите си юмруци, преди да събере сила и да вдигне поглед към прикованата към стоманената хирургическа маса Фейт.
— Закълни се… закълни се, че… — изрече тя дрезгаво и млъкна, за да се овладее.
Жилите около челюстта ѝ трепереха.
— Закълни се, че никога повече няма да ми причиняваш това — процеди тя, гледайки размитото си отражение в стъклото. — Закълни се и ще направя всичко, което поискаш.