Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Не си пилейте учтивостите за мен, Професионалист…
— Любезността никога не е излишна. Моля, пуснете я, господа, и ни оставете насаме. Трябва да се посъвещаваме с Бизнесмен Шанкс на четири очи.
— Да се посъвещаваме?! — заговори смаяно Ейвъри. — Това е нелепо! Какво направихте с Фейт?
— Господа? Ще бъдете ли така любезни?
— Не мисля, че е добра идея да ви оставяме насаме — избуча едно от сопитата.
— И от какво точно се опасявате? — Гласът на Тан’елкот звучеше крайно отмерено, макар и малко тихо и сподавено, като че ли го болеше гърлото. — Единственият изход от тази стая е вратата, през която влязохте. Или мислите, че двамата с Бизнесмен Шанкс ще скалъпим някакъв престъпен заговор във ваше отсъствие?
— Боя се — отвърна безизразният глас, — че на него това няма да му хареса.
— Тогава идете и го попитайте. — Тан’елкот се обърна към вратата и сега се видя, че нещо в силуета му не е съвсем наред. — А междувременно, моля, изпълнете молбата ми. Доколкото знам, ви е наредено да изпълнявате желанията ми, докато не противоречат на вашия… — На Ейвъри ѝ се стори, че той особено грижливо подбира следващата дума — … дълг.
Един от полицаите преряза белезниците ѝ. Ейвъри тръсна китките си, после оправи ръкавите на костюма си, скръсти ръце на гърдите си и зачака. Четиримата полицаи тихичко се посъвещаваха, после едновременно направиха кръгом и излязоха, затваряйки вратата след себе си.
— Защо ме докарахте тук? — озъби се Ейвъри веднага, щом останаха сами.
— Не ви докарах аз, Бизнесмен. А Социалната полиция. Както може да сте забелязали, те не действат по мое нареждане. Елате при мен. Трябва да поговорим.
— Нямам какво да ви кажа.
— Не ставайте глупава. И без това вече казахте доста неща. Елате.
Ейвъри неохотно пристъпи към него. Тан’елкот се извисяваше над нея като някакъв крал на животните от вид, вече изчезнал в дивата природа. Тя не посмя да се приближи съвсем — нямаше представа какво би могъл да направи той, но беше сигурна, че не би могла да го спре по никакъв начин. В мига, в който социалните полицаи ѝ бяха сложили белезниците, тя беше изпаднала от позната ѝ реалност. Тук нейното състояние, власт и обществено положение не значеха нищо; имаше значение единствено, че е слаба и крехка, и възрастна и стои до нещо огромно, брутално и вероятно хищно.
И все пак тя си оставаше Шанкс. Обществото можеше да я подведе, но не и гордостта ѝ.
Когато доближи прозореца, тя преднамерено се спря извън обсега на гигантската му ръка и упорито отказа да го погледне, вторачвайки се в стаята зад стъклото…
Там, на стоманена маса между белите стени, лежеше малко златокосо момиче.
— Фейт! — Задъхана, Ейвъри притисна длани към стъклото. — Божичко, Фейт! — Непреодолимо видение за това как Фейт изпада в гърчове и разбива главата и гръбнака си в стоманената повърхност на този инструмент за изтезания почти я парализира; тя едва успяваше да говори. — Какво си направил с нея? Какво си направил?
— Опитах се да я защитя, доколкото можах — отговори мрачно Тан’елкот.
— Да я защитиш? — Ейвъри не можеше да откъсне поглед от ужаса на тази малка стерилна стая. — Така ли я защитаваш?
— Не можах да направя нищо повече — отвърна Тан’елкот. — Вижте ме, Бизнесмен.
Тя не му обърна внимание, а продължи да гледа през стъклото, съсредоточавайки се в единственото, което имаше значение за нея: Фейт дишаше, тя още дишаше.
— Веднага я изкарай оттам!
Една огромна ръка се спусна върху рамото ѝ и я обърна с лекота, сякаш е дете — с такава сила, че тя дори не можеше и да си помисли да се съпротивлява.
— Вижте ме — повтори той и дрезгавият му шепот сега се беше превърнал в свирепо стържене. — Какво е моето положение е изписано на лицето ми.
Ейвъри го погледна и зяпна — трупаните седемдесет години Бизнесменска резервираност и благоприличие се стопиха за миг.
Тя си спомни, че той някога беше красив.
Лицето му приличаше на развален и смачкан хамбургер с жълти, морави и зелени подутини, сливащи се една с друга; едната му вежда изглеждаше като рендосана, а вертикалната рана върху нея беше зашита с черен конец с наподобяващ насекомо бод; окото под нея беше затворено и изуто като уста, в която са напъхали топка за тенис. Подобен шев беше плъзнал и по челото към избръснатия череп; единият ъгъл на устата му беше увиснал и подут и от него тръгваха два шева, единият нагоре, другият надолу, рисувайки върху лицето му едновременно усмивка и гримаса.