Острието на Тишал

Където се вкопчи в краката на Ейвъри Шанкс и повече не ги пусна.

Ейвъри така се смая, че не можеше да направи нищо друго, освен на свой ред да се вкопчи в рамото на момичето, стараейки се да не падне. Затворила очи и притисната към хълбока на Ейвъри, Фейт вече не толкова пищеше, колкото хлипаше тихичко и тънките струни на мускулите на ръцете и краката ѝ леко започнаха да се отпускат, и тя каза първите си думи от закуската насам — със слаб, едва доловим шепот:

— Съжалявам, гран маман, съжалявам…

— Шшт, Фейт, шшт — промърмори Ейвъри неловко с вцепенените си устни. Може би не трябваше да смесва алкохола със сънотворните — неочаквано се усети обляна от сълзи. — Всичко е наред, момиче, всичко е наред.

— Само дето тук е толкова пусто…

Сълзите на момичето се просмукваха през копринения халат и докосваха старата ѝ кожа, топли като целувки. Халатът ѝ, естествено, беше съсипан непоправимо, но Ейвъри не можеше да се застави да отблъсне момичето; тя можеше само да стои, да прегръща Фейт и да хапе долната си устна, за да може болката да прогони сълзите.

По времето, когато чаршафите бяха сменени, а Фейт — измита и преоблечена, стана ясно, че детето се успокоява само в присъствието на Ейвъри. През следващите няколко дни — докато Ейвъри хранеше Фейт, къпеше я и сменяше пелените ѝ като на бебе — Фейт понякога започваше да мърмори несвързано, разкривайки смътни, неясни картини от въображаемата реалност, в която се беше оттеглило съзнанието ѝ, а понякога даже отронваше усмивка — нещо по-рядко и по-ценно в този дом, отколкото диамант.

Тези постоянни грижи бяха тежко бреме за Ейвъри — те драстично ѝ пречеха да управлява бизнеса на „Синтек“, тъй като сега можеше да работи само спорадично, през мрежата. Но тя нито веднъж не обвини за това детето; Фейт се нуждаеше от нея, зависеше от нея, както никой не бе зависил по-рано. Ейвъри беше оставяла собствените си синове да бъдат възпитавани от гувернантки и възпитатели в интернати, но тя не можеше да се отърве от Фейт по същия начин. Никой друг не би могъл да ѝ помогне.

Заниманията с детето бяха изтощителни — както физически, така и емоционално. Заради тях се отказа дори от сексуалната гимнастика с Лекси — едната вечер, когато тя рухна в завивките, миришейки на антисептичния сапун, с който беше къпала Фейт след поредното изпускане на момичето в леглото, той отправи някаква детинска забележка относно това как Ейвъри е загубила интерес към правенето на любов.

— Всичко е заради това дете — рече той капризно. — Това създание от ниска каста те превръща в бабичка.

Тя погледна ръцете си, после тавана, най-накрая прехвърли поглед върху загорялото, хирургически изваяно лице на любовника си.

— Лекси, уморих се от теб — каза тя. — Прибирай се вкъщи.

Лицето му придоби суровото изражение, с което беше свикнал да изразява недоволството си.

— Добре — рече той. — Ще бъда в стаята си.