Планът на нашествениците

Дойде ред за представлението на дресираните планински мечки.

Стана ми приятно, когато Бъгз Бъни на подскоци дойде при мен и ми подари морковче. Не усещах глад, но го захапах.

— Няма да ти мътят водата с тия снимки, приятел — каза ми той на английски. — Без майтап.

Благодарих му за дружеската подкрепа. Винаги ми помагаше. Но се запитах да не би някой от товарните кораби току-що да е пристигнал на Земята? Би трябвало по-добре да проверяват има ли пътници без билет. Обърнах се да укоря Бъгз, но той изчезна.

Танцуващите мечки си бяха на мястото и тълпата им се радваше.

Изневиделица долу се появи Снелц, скъпият ми приятел Снелц със своята рота. Добър човек е този Снелц.

Ротата му излъчваше великолепие в черните си униформи. Носеха защитните си шлемове със спуснати маски и бластерните си пушки. Оркестър и хор на флота подеха маршова песен и в такт с ритъма й ротата на Снелц започна да изпълнява най-сложните пехотни престроявания, които можех да си представя. Квадрати, кръстове, минаващи една през друга редици. През цялото време въртяха пушките с всевъзможни движения. Но как е накарал стражи от апарата да научат това изкуство?

Множеството се изуми. Приветстваха гръмко края на всяка маневра.

Бластерните пушки стреляха — след всяко сложно завъртане изгърмяваха намален до минимум заряд. Маневра — бум! Маневра — бум! Внушително.

После изведнъж от всяка пушка излетя флагче. И трудните престроявания завършиха с плющене на многоцветни платна.

Последният изстрел напълни небето с конфети. Цялата рота застана на коляно пред кораба и взе пушките „за почест“, а искрящият хартиен сняг засипа кораба.