Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Това означаваше: „Напуснете черната стая и не се осмелявайте да ни пречите!“
Управителят и великият капитан разбраха смисъла на тези думи.
Те се поклониха безмълвно и се върнаха в преддверията.
— Говорете! — започна великият инквизитор разпита на флотския офицер. — Направете доклада си!
— Успях — започна последният, — с риск на живота си и с цената на грамадни усилия да довлека кораба до лагуните, господари. Обаче той е вече негоден.
— Разкажи ни за пътуването!
— Отправихме се за скалистия остров — започна капитанът, — преди единадесет дни. Бяхте ни дали заповед да кръстосваме около него и да разузнаем обстановката. Отначало всичко бе добре. Вятърът бе благоприятен.
— От колко хора се състоеше вашият екипаж? — понита главният инквизитор.
— Всеки кораб имаше на борда си по петдесет войници от арсенала и бе снабден с по осем оръдия. След тридневно превъзходно плаване стигнахме надвечер близо до острова. Корабът на моя другар Ариозо можа да се приближи до брега, без да бъде забелязан. Нашият план бе да обиколим острова по отделно и да го разгледаме добре. Разделихме се и тръгнахме в различни посоки. Ясно забелязахме, че скалите бяха снабдени с артилерия, която закриляше многобройните къщи. Видяхме също една църква върху върха на хълма и един великолепен дворец още в строеж.
— Островът сигурно е снабден с пристанище? — запита великият инквизитор.
— То не е направено от хората, господари — отвърна офицерът. — Пристанището е един естествен залив. Забелязах шест галери, подобни на нашите, и голям брой по-малки кораби и фрегати. В открито море зад острова забелязах цяла флота, която правеше разни упражнения. Нашето учудване бе безгранично, когато забелязахме на следната сутрин многобройни войски да се разхождат край плажа, рибари да ловят риба с малките си лодки и много работници на започналите постройки…
— Островът — прекъсна го инквизиторът — значи е обитаван от много семейства?
— Ако се съди по екипажите на пристанищните кораби — заяви капитанът, — последните без съмнение са няколко хиляди. Строи се също и един фар. Вярваме, че той е послужил за нашето откриване. Какво е станало с Арпози и офицерите му? Бяха ли загинали? Не зная, не ги видях да се връщат.
— Значи — каза главният инквизитор — една пиратска колония е основана на този остров?
Капитанът продължи разказа си.
— Внезапно — каза той — шест големи лодки с гребци се приближиха до моя кораб. В едната стоеше прав непознат офицер. В друга видях, за моя голяма изненада, благородния Анафесто!
— Как? — извика великият инквизитор, който не вярваше на ушите си. — Благородния венецианец?
— Да господари, самият Анафесто! Чуждият офицер ме запита какво желая. Обясних му, че имам мисия от правителството на републиката да разгледам новия град. Той ми отговори, че едно подобно разузнаване е забранено, и че за всяко посещение на острова от чужди кораби се изисква позволение от господаря на острова, граф Санта Рока. Поисках му тогава да ме представи на този сеньор, за да го попитам, защо не е предупредена Венеция за основаването на новата държава. Но офицерите ми отговориха, че Марино Маринели, наричан граф Санта Рока, отсъства в този момент.
Дон Виторио и двамата му помощници се спогледаха изненадани, като замаяни от разказа на капитана.
— Какво казваш? — запита великият инквизитор. — Марино Маринели ли е граф Санта Рока? Каква отвратителна лъжа!
— Позволете ми да продължа доклада си — каза капитанът. — Когато аз поисках настоятелно да посетя острова, чуждият офицер ми заяви, че в подобен случай ще ни смята за шпиони.
— Какво нахалство! — извика великият инквизитор.
В този момент честа оръжейна стрелба се откри от острова. Грохотът на оръдията заехтя силно. Разбрах, че Ариозо е започнал сражение с обитателите на острова. Дадох бързо заповеди на кормчията да отправи кораба към другия бряг, за да се притека на помощ на моя другар, за когото предполагах, че е в опасност. Чуждият офицер ми извика тогава през рупора: „Не се приближавайте до острова край нашите оръдия, ако не желаете да заплатите с живота си тази дързост!“
— Тия думи заслужават едно кърваво наказание! — извикаха двамата инквизитори. — Островът трябва да бъде напълно сринат! Продължете! — добавиха те, обръщайки се към офицера. — Вие отидохте на помощ на другия кораб, нали?
— Пристигнах твърде късно, господари! Ариозо, неустрашимият моряк, разгневен от заплашванията на безочливците, се опитал да слезе на острова със сила. Бреговите батареи открили ужасна канонада срещу кораба. Ариозо отговорил с всичките си оръдия, но снарядите се удряха безрезултатно в естествените скали на острова… Корабът започна да потъва; шалупита на граф Санта Рока обиколиха нещастниците, за да не избяга никой. Започна отчаяна борба, която, уви, не трая дълго. Корабът и неговите геройски защитници паднаха в ръцете на многобройния неприятел!