Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Раздадохте ли храната на затворниците? — запита Иларио Турно с нисък глас.
— Не, сеньор. Водата иде на последно място. Сега раздавам храната.
— Добре, вършете си работата, аз ще ви наблюдавам.
При тия думи отровителят застана до пазача. Наблюдаваше как последният пълнеше паниците със супа посредством един черпак, и ги носеше в килиите. Някои, скоро затворени, изпускаха силни радостни викове, почти животински, а други, напротив, издаваха страшни охкания.
Когато тъмничарят отнесе и последната паница, той се зае с напълването на стомните. Иларио Турно бързо извади от джоба си черното стъкло, което съдържаше аква тофана, и изля малко от нея в една стомна, която държеше в ръка, от страх да не я смеси с другите.
После той скри бързо стъклото в дрехите си и се престори, когато тъмничарят се завърна от килията, че разглежда дали стомната е празна.
— Да преминем сега към разпределянето на водата! — каза тъмничарят.
При тия думи той донесе един съд, взе едно малко канче и наля във всяка стомна малко количество вода, предписано по правилата. Тон сам се радваше, че трябва да носи малко вода, понеже изкачването на съда с водата по стълбите не бе твърде приятна работа.
— Отнесете тая на просякинята Луала — каза тихо Иларио Турно. — Напълнете я с предписаното количество вода!
— Тази затворника намира превъзходно всичко, което й се дава — каза тъмничарят. — Тя има желязно здраве!
Той взе стомната от ръката на отровителя, наля вътре вода, после му я подаде. Иларио Турно Я поднесе под лампата, като се увери дали е достатъчно напълнена, после я върна на тъмничаря.
— Отнеси я в килията на старата просякиня! — заповяда той.
— Тая ще бъде последната й нощ — промълви пазачът на себе си. — Толкова по-добре… Ще служа на един по-малко!
После той се отправи към отдалечената килия на Луала, осветявайки пътя си с фенерчето.
Иларио Турно го последва. Когато пазачът отвори вратата и влезе в килията, отровителят погледна през дупката на ключалката във вътрешността.
Старата просякиня ме бе се докоснала до храната си. При вида на пазача, носещ стомната, тя тръгна към него, страдаща от жажда.
Нейните очи бяха изпъкнали от орбитите си. Едно непрекъснато треперене движеше костеливите й пръсти, които инстинктивно се отправиха към очакваната стомна.
— Най-сетне пристигаш! — извика тя. — Дай тука! Умирам от жажда. Проклетник, всеки ден ми носиш все по-малко вода. Твоите господари, проклетите кървави съдии, ли ти заповядаха така?
Ставата просякиня изтръгна стомната от ръцете на пазача. Тя изпи съдържанието й до последна капка, после я върна на пазача.
— Добра е — каза тя с глух глас. — Много е добра. Бих изпила още толкова, макар да е отровна!
При тия думи Иларио Турно леко потрепери. Дали старата просякиня бе узнала пъклените му намерения? Дали знаеше, че водата съдържа една силна и смъртоносна отрова?
Очевидно не! Аква тофана нямаше нито вкус, нито мирис, които можеха да издадат присъствието й във водата на стомната.
Иларио Турно бе доволен. Тя бе изпила отровата и бе обречена да загине в абсолютно мълчание, далеч от всяко чуждо ухо, както желаеше великият съвет. Инквизиторите нямаше вече да се страхуват, че старицата може да разкрие на народа своите страшни тайни.
Когато пазачът излезе от килията, отровителят провери за последен път вратата, дали е добре затворена.
— Правосъдието се изпълни — каза той.
На следния ден Иларио Турно получи сто зекини от касиера на инквизицията за извършената услуга.
Смяташе за своя длъжност да направи един доклад пред съда за това, което бе станало. Той отиде в чакалнята и каза на маскирания слуга да съобщи на съдиите за него.
След малко, при падането на нощта, Турно бе въведен в страшната черна стая.
Той се поклони пред страшните съдии, почака да излезе слугата и каза с нисък глас:
— Господари, ида да ви докладвам за мисията, с която ме натоварихте. Налях в стомната на Луала аква тофана, достатъчна да убие двама души.
— Сигурен ли си, че просякинята е изпила отровната вода? — запита великият инквизитор.
— Видях я със собствените си очи — отговори Иларио Турно с твърд глас — да изпразва стомната до последната капка!
— Беше ли затворена грижливо вратата, след като й бе дадена храната?
— Сам разгледах дали тази предпазна мярка е взета — отвърна отровителят. — Ще намерим утре сутринта старата просякиня мъртва в нейното легло.