Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
В същия момент вратата на страшната зала се отвори внезапно.
Слугата на съда влезе.
— Наблюдател от кулата на Маламоко — съобщи той — носи известие с голяма важност.
— Придружи този посетител до изхода и въведе фаропазача — заповяда дон Виторио, сбогувайки се с отровителя, като му махна приятелски с ръка.
След няколко минути фаропазачът влезе. Той бе много развълнуван. Лицето му бе зачервено, челото покрито с пот, а ръцете му трепереха.
— Господари!… Едно голямо нещастие се е случило! — каза той със задавен глас, като същевременно се покланяше страхопочтително и се приближаваше към черната маса. — Едно нечувано нещастие…
— Успокой се! — каза грубо един от инквизиторите. — Какво се е случило?
— Не ме наказвайте, загдето ви нося пръв новината за това нещастие… вярвах, че мой дълг е да сторя това. Тази новина е ужасна… Двата великолепни кораба, които…
Фаропазачът сключи ръцете си и погледна към небето.
— За какви кораби говориш? — попита великият инквизитор.
— За тези, господари, които тръгнаха преди единадесет дни по ваша заповед за скалистия остров!
— Е! Обясни, какво се е случило с тия кораби? — каза инквизиторът, който както и неговите помощници, се беше заинтересувал много от разказа на фаропазача.
— Господари — повтори последният, — едно голямо нещастие се е случило! Само един от корабите се завърна!
— Как? Само един от двата? Какво значи това? — казаха тримата инквизитори, изненадани.
— Офицерите ще бъдат тук след няколко минути и ще направят своя рапорт за събитията — каза пазачът. — Една само лодка иде. Тя влиза в лагуните под прикритието на нощта.
— За да се прикрият? Да не оставят да ги видят? — извика инквизиторът възмутен. — Виждало ли се е подобно нещо от страна на един венециански капитан?
— Небето да ми прости! — извика фаропазачът. — Уви, аз не вярвах на очите си. Този кораб, когото знаех така хубав, така горд, бе направен на решето от оръдейни гърмежи. Мачтите му бяха изпочупени. Той бе само една развалина!
— Една развалина?… Говориш ли истината, човече? — попита Марко, подскачайки на стола си.
— Да, господари! — отговори пазачът твърдо. — Такава е ужасната истина! Екипажът бе издигнал на моста една импровизирана мачта, на която бе скърпил няколко платна. В началото не познах кораба. Помислих го за някой чуждестранен, пострадал от буря. Но когато дойде по-близо, не можах да сдържа един вик на болка. Напразно дирех да видя втория кораб. Отърчах тук да ви донеса печалната новина. Причината за това нещастие е по-друга от тия, които можете да предполагате, господари!
— Кой е автор? Кой се е осмелил да извърши тази подигравка? — каза дои Виторио, скърцайки със зъби, изправен, със стиснати юмруци. — Това известие кара кръвта ми да кипи във вените!
— Това е невероятно! — промърмори инквизиторът Томасо. — Струва ми се, че фаропазачът е сметнал някой чуждестранен кораб за едни от нашите.
— Кой е имал безочливостта да стреля върху един кораб на Венецианската република, владетелката на моретата? И вторият кораб, дали е потънал? — каза Марко.
— Двата кораба — заяви великият инквизитор, — бяха снабдени с твърде силна артилерия. Ако случайно биха били нападнати от пирати, дошли в Адриатика, бяха в състояние да удържат сражението.
Обръщайки се към фаропазача, каза:
— Ти трябва да си се измамил. Това сигурно е някой търговски кораб!
— Заклевам ви се, че не е, господари! — отвърна човекът. — Моите очи никога не са ме мамили! Вече тридесет години съм на служба в кулата на Маламоко. Никога не съм правил погрешни наблюдения!
— Каква е тази врява, която се чува в преддверието? — попита дон Виторио изненадан.
Вратата на заседателната зала се отвори.
Тадео Моро, Силвио Зиани и офицерът на военния кораб, за когото фаропазачът бе говорил, влязоха в стаята. Всички се поклониха с уважение. Лявата ръка на офицера бе превързана.
Инквизиторите изненадани ги изгледаха.
Ужасната новина, която фаропазачът им бе донесъл, се потвърждаваше…
— Говорете! Какво има? — запита дон Виторио с важен глас.
— Ужасно нещастие! — отговори великият капитан. — Корабите на републиката били злодейски нападнати, единият пленен, а другият обстрелван и преследван.
— Венеция е претърпяла голям позор… — допълни Тадео Моро.
Великият инквизитор, вече разгневен, бе съвсем сломен от тази забележка.
— Вие ни наскърбявате с вашите коментари, сеньори — каза той с принудено спокойствие. — Работата на Съвета на тримата е да разпитва и преценява… Ние ви благодарим, че ни доведохте офицера от кораба. Желаем да чуем неговите показания!