Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Това е бандитизъм! Какъв срам за Венеция! — извикаха инквизиторите, разгневени. — Негодниците ще изкупят безочливостта си!
— В този момент се приближих с кораба си. Заповядах обща стрелба, надявайки се да освободя Ариозо, но градушка от снаряди се изсипа върху мостика ми. Мачтите бяха изпочупени. Като видя, че другият кораб потъва, моят екипаж загуби смелостта си и бе обзет от паника. Трябваше всички да загинем, за да спасим честта си, но аз желаех, господари, да ви уведомя за това чудовищно злодеяние и да призова Венеция за отмъщение… Внезапно два неприятелски кораба и няколко шалупи се показаха от входа на залива… Разбрах техния опит. Те желаеха да ме обградят, да потопят кораба… Вие никога не бихте узнали новината за това нещастие!
— Никога републиката ме се е сражавала с такива пирати — каза великият инквизитор. — Нашата флота е длъжна да очисти Адриатика от това пиратско гнездо!
— Моите хора забелязаха — каза капитанът, продължавайки разказа си, — че един войник от другия наш кораб бе успял да избяга и с плуване се приближаваше към нас. Те го изтеглиха на борда и после започнахме да се отдалечаваме от острова така бързо, колкото ни позволяваха греблата. Неприятелските кораби, като ни видяха да бягаме, изпратиха още няколко снаряда, на които ние отговорихме…
— Съветът на тримата — заяви тогава важно великият инквизитор — ви изказва благодарността си. Ще ви бъде доверена нова мисия и ще тръгнете за острова. Защо ръката ви е превързана?
— В момента, когато снарядите счупиха голямата мачта — отговори капитанът, — едно парче от пея се отчупи и нарани рамото и ръката ми. Позволете ми, господари, да продължа доклада си… Войникът, когото спасихме, ми съобщи, че познал двама млади патриции — Фалие и Манджили, начело на войските от острова и че забранили на Ариозо от името на техния началник Марино Маринели, граф Санта Рока, да се приближи до острова. Знаете останалото.
— Значи незаконнороденият…
Великият инквизитор не можа да сдържи изненадата си.
— Съобщиха ни от Тулон, че бил екзекутиран — каза той.
— Успял е да избяга! — рече Томасо.
— Но Марино Маринели не се е намирал на острова! — каза великият инквизитор.
После разгневен продължи:
— Как? Значи водача на тия пирати, които са избрали скалистия остров за свое убежище, е граф Санта Рока.
Марко стана внезапно, доближи се до Виторио и му прошепна няколко думи на ухото.
— Моят уважаем брат има право! — каза страшният председател на съда. Трябва да се справим незабавно с този избягал роб! Граф Санта Рока напоследък се намира във Венеция… Да се осведомим по-скоро за неговата личност и да узнаем с положителност дали този мистериозен граф е наистина незаконнороденият! Заповедта за арестуването му и за осъждането му могат да бъдат издадени в едно и също време.
Великият инквизитор натовари офицера със следната мисия:
— Идете и отнесете на управителите и на разните военни власти заповедта да заемат веднага всички канали на Венеция при изходите им от града. Бързайте! Не ги откривайте на никой чужденец, на никой чиновник, освен на посочените с моята тайна заповед!
Офицерът се поклони и напусна черната стая, за да изпълни получената задача.
— Ние трябва да смажем главата на тази усойница! — продължи великият инквизитор, обзет от неописуем ужас. — Марино Маринели не ще ни избяга този път! Той ще изкупи злодеянията си. Хиляда зекини ще получи тоя, който го арестува!
11. Песента на просяка
Въпреки че часът бе напреднал, на Риалто бе така пълно с народ, като през деня.
От моста на Риалто по площада Сан Марко, през Каля Манчерия, най-широката суха улица на Венеция, всеки разговаряше и се смееше, без да се грижи за съседа си. Заповедите и разните сутрешни нареждания на дожа и Сената отначало се следяха с живо любопитство.
Не всичко бе вече забравено в разгара на празника. Едвам се спираха пред палата на управителя да погледнат мраморните табла.
Обаче между заповедите имаше и една с чудно съдържание:
„По заповед на Негово Величество дожа е предписано до военните да заемат при падането на нощта всички канали и изходи, водещи вън от града. Една заповед за арестуване е издадена срещу каторжника и пирата Марино Маринели, граф Санта Рока, който е дошъл във Венеция да шпионира, под прикритието на маска. Изрично се забранява на всеки кораб, на всеки пътник да напуска пристанището или града тази вечер и следващите дни. Всяко нарушение на тази заповед влече най-тежки наказания. Една дивизия от войски, принадлежащи към гарнизона, и две дивизии от флота тая вечер ще бъдат поставени около града и ще бдят някой чужденец да не напуска определената зона.“