Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Кралския съвет от кампуса на колежа. Можеш също да запо-
вядваш на поданиците си да ти пишат домашните.
Очевидно шегата не ѝ се стори толкова смешна, колкото
на мен.
– Да се върнем към семейството ми, Роуз... откога знаеш
за Джил?
478
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
По дяволите. Знаех си, че рано или късно ще се стигне до
това. Отклоних очи.
– Всъщност не толкова отдавна. Не искахме да те стреси-
раме, докато не се уверим, че е вярно – додадох припряно.
– Не мога да повярвам... – Поклати глава. – Просто не мога
да повярвам.
Вече трябваше да разчитам само на интонацията ѝ, но не
и на връзката ни. Беше толкова странно, все едно бях лишена
от едно от най-важните ми сетива. Като зрението. Или слуха.
– Разстроена ли си?
– Разбира се, че съм! Как може да ме питаш?
– Мислех, че ще си щастлива...
– Щастлива да открия, че баща ми е изневерявал на майка
ми? Щастлива да имам сестра, която едва познавам? Опи-
тах се да поговоря с нея, но... – Лиса отново въздъхна. –
Толкова е странно. Почти по-странно от това, че внезапно
станах кралица. Не зная какво да правя. Не зная какво да
мисля за баща си. И съм дяволски сигурна, че не зная какво
да правя с нея.
– Да обичаш и двамата – промълвих тихо. – Те са твоето
семейство. Знаеш ли, Джил е много готина. Опознай я. Ще
бъде вълнуващо.
– Не зная дали ще мога. Мисля, че за мен ти си повече от
сестра, отколкото тя някога ще бъде. – Погледът ѝ се зарея в
пространството. – И да се окаже тъкмо тя... Толкова време бях
убедена, че между нея и Кристиан има нещо.
– Е, от всичките ти тревоги, тази е най-малката, защото не
е вярно. – Но в думите ѝ долових потиснатост и тъга. – Как е
Кристиан?
Лиса се извърна отново към мен, с очи, пълни с болка.
– Той преживява труден момент. Както и аз. Посещава
Таша. Мрази я заради това, което е направила, но... ами, тя си
остава единственото му семейство. Страда, но се опитва да го
прикрива. Знаеш го какъв е.
– Да. – Кристиан бе прекарал голяма част от живота си в
прикриване на мрачните си чувства зад сарказма и хапливост-
та. Беше направо спец в умението да заблуждава останалите
за истинските си чувства.
479
р и ш е л м и й д
– Зная, че след време ще се почувства по-добре... само се
надявам да имам достатъчно време за него. Толкова много
неща се случиха. Колежът, да бъда кралица... и винаги, винаги
духът е с мен, тежи ми. Задушава ме.
Прониза ме тревога. И паника. Паника за нещо много по-
лошо от това, да не зная какво изпитва Лиса или къде се на-
мира. Духът. Страхувах се от духа и от това, че вече няма да
мога да ѝ помагам.
– Мракът... повече няма да мога да го поглъщам. Какво ще
правим?
Малко тъжна усмивка пробягна по устните ѝ.
– Искаш да кажеш какво аз ще правя. Сега това е мой про-
блем, Роуз. Както винаги е трябвало да бъде.
– Но, не... не можеш. Свети Владимир...
– Не е като мен. Ти можеш да ме опазиш от някои неща, но
не от всички.
Поклатих глава.
– Не, не. Не мога да те оставя сама срещу магията с духа.
– Не съм съвсем сама. Говорих със Соня. Тя е много добра
в лековитите магии и смята, че има начин да запазя душевното
си равновесие.
– Оксана каза същото – спомних си аз, но не се чувствах
много сигурна.
– И... винаги съществуват антидепресантите. Не ги харес-
вам, но сега съм кралица. Имам отговорности. Ще направя
това, което съм длъжна. Една кралица трябва да даде всичко,
нали?
– Предполагам – кимнах, но се чувствах изплашена. Не-
нужна. – Просто много се тревожа за теб, а вече не зная как
да ти помогна.
– Казах ти: не бива. Аз ще опазя съзнанието си. Твоята ра-
бота е да опазиш тялото ми, нали? А и Дмитрий също ще бъде
наблизо. Всичко ще бъде наред.
Отново си припомних за разговора с Дмитрий. Кого иска-
ше да предпазиш? Мен или нея?
Насилих се да се усмихна.
– Да. Всичко ще бъде наред.
Ръката ѝ стисна моята.
480
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Толкова се радвам, че се върна, Роуз. Винаги ще бъдеш
част от мен, каквото и да се случи. И честно казано... радвам
се, че повече не можеш да надзърташ в интимния ми живот.
– Значи ставаме две – засмях се. Никаква връзка. Никакво
магическо единение. Ще бъде толкова странно, но наистина...