Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
вече не са свързани.
– Но как така? Как е възможно това да се случи? – Звучах
като обезумяла, напълно отчаяна. Връзката не можеше да из-
чезне. Не можеше да е истина.
– Не съм напълно сигурна – призна тя, като още повече
се намръщи. – Доста си поговорихме за това със Соня и с...
хм... с Ейдриън. Ние мислим, че когато за пръв път съм те
върнала обратно към живота, само духът те е поддържал да
не се върнеш в царството на мъртвите и те е държал свър-
зана с мен. Този път... ти едва не умря отново. Или може
би си умряла за един миг. Само че сега ти и твоето тяло се
преборихте да се върнеш обратно. Ти беше тази, която се
върна обратно, без помощта на магията на духа. И след като
е станало... – Тя сви рамене. – Както ти казах, можем само да
476
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
гадаем. Но Соня мисли, че след като сама си се е преборила,
не ти е била нужна помощ, за да се изтръгнеш от смъртта.
Сама си го направила. И когато си се освободила от духа, си
се освободила и от мен. Не ти е била нужна връзката, за да
те държи в света на живите.
Беше откачено, невъзможно.
– Но ако... ако казваш, че съм избягала от царството на
мъртвите, да не би вече да съм безсмъртна или нещо по-
добно?
Лиса отново се засмя.
– Не, за това сме сигурни, че не е така. Соня ми обясни, че
докато имаш своята аура, ти си жива. Стригоите са безсмърт-
ни, но не са живи, защото нямат аури и...
Светът се завъртя пред очите ми.
– Вярвам ти, но мисля, че може би трябва да си легна.
– Отлична идея.
Леко се отпуснах в леглото по гръб. Отчаяно се нуждаех
нещо да ме разсее, за да не си блъскам главата с това, кое-
то току-що научих – беше прекалено сюрреалистично, все
още невъзможно за осмисляне, – затова се огледах наоколо.
Тази разкошна стая се оказа по-голяма, отколкото отначало
ми се стори. Сякаш нямаше край и се разклоняваше към
други стаи. Може би беше апартамент. Представих си все-
кидневна с кожени мебели и телевизор с плосък екран.
– Къде се намираме?
– В двореца – обясни ми тя.
– В самия дворец? Че как се озовахме тъкмо тук?
– А ти как мислиш? – попита тя сухо.
– Аз... – За момент изгубих дар слово. Не се нуждаех от
връзката, за да разбера какво се е случило. Още нещо невъз-
можно се бе случило, докато съм била извън света. – Мамка
му! Провели са избора за монарх, нали? И са те избрали, след
като Джил е била там, за да застане като представител на тво-
ята фамилия.
Тя поклати глава и едва не се засмя.
– Моята реакция беше малко по-силна от „мамка му“, Роуз.
Имаш ли представа какво направи?
Изглеждаше изнервена, притеснена и напълно объркана.
477
р и ш е л м и й д
Исках да бъда сериозна и да я успокоя... но усетих как една
огромна глуповата усмивка плъзва по лицето ми.
– Щастлива си! – възкликна тя.
– Лис, та ти си родена за това! По-добра си от всички оста-
нали кандидати.
– Роуз! – извика Лиса. – Участието ми в изборите беше един-
ствено за да спечелим време. Та аз съм само на осемнадесет.
– На толкова е била и Александра.
Лиса поклати раздразнено глава.
– Писна ми да слушам за нея! Както знаем, тя е живяла пре-
ди столетия. Мисля, че тогава хората са умирали на тридесет.
Така че тя на практика е била на средна възраст.
Хванах я за ръката.
– Ти ще бъдеш велика. Няма значение на колко години си.
Освен това няма сама да свикваш заседания и да анализираш
сборниците със законите. Имам предвид, че аз определено
няма да върша това, обаче има един куп умници. Ариана Шел-
ски не взе последния изпит, но знаеш, че ще ти помогне, ако
я помолиш. Тя още е член на Кралския съвет, където има и
други, на които можеш да разчиташ. Ние просто трябва да ги
намерим. Вярвам в теб.
Лиса въздъхна и сведе очи. Косата ѝ се спусна като завеса
пред лицето ѝ.
– Зная. И част от мен е развълнувана, сякаш това ще въз-
станови честта на семейството ми. Мисля, че това ме спаси да
не рухна напълно. Не исках да бъда кралица, но ако трябва...
тогава ще се държа както е редно. Чувствам се като... все едно
светът е в ръцете ми и мога да направя толкова много добри-
ни. Но се боя и да не се проваля. – Изгледа ме остро. – И няма
да се откажа от останалото в живота си. Предполагам, че ще
бъда първата кралица, която учи в колеж.
– Яко! – грейнах аз. – Можеш да изпращаш есемеси до