Последна саможертва

чувстваше... ами, не знаех. Не знаех. Искам да кажа… виж-

дах, че се чувства неудобно, но в главата ми нямаше мисли,

които да ме насочат. Липсваха ми конкретни подробности.

Отново трябваше да си припомням, че с всички хора по света

 482 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

е така. Всеки се справяше сам. Трябва да дадеш най-доброто

от себе си, за да успееш да се ориентираш в странни ситуа-

ции без магическо надникване в душата на другия. Никога не

бях осъзнавала какво предимство съм имала със способнос-

тта да чета мислите дори и само на една друга личност.

Поне в едно бях сигурна: Лиса и Джил се притесняваха

една от друга, но не и от мен. Ето защо сега бях тук.

– Здравей, Джил – поздравих я и се усмихнах. – Как си?

Тя побърза да се отърси от мислите, които допреди секунда

я бяха обсебили, и скочи от стола. Казах си, че е странно, но

имаше причина. А причината се казваше Лиса. Трябва да ста-

неш, когато една кралица влиза в стаята.

– Всичко е наред – каза Лиса. – Седни. – Седна срещу Джил.

Беше най-голямото кресло в стаята – същото, което винаги бе

запазено за Татяна.

За миг Джил се поколеба, сетне отмести поглед към мен.

Сигурно я бях насърчила по някакъв начин, защото тя отново

седна на стола си. Аз се настаних срещу Лиса, като потръп-

нах, когато лека болка прониза гърдите ми. Тревогата за мен

тутакси отклони вниманието на Джил от Лиса.

– Как се чувстваш? Добре ли си? – Мило, състрадателно

момиче. Зарадвах се, че отново я виждам такава.

– Чувствам се чудесно – излъгах. – Съвсем добре съм, като

новородена.

– Тревожех се за теб. Когато видях какво се случи... ис-

кам да кажа, имаше толкова много кръв, после настана такава

лудница, а и никой не знаеше дали ще оцелееш... – Джил се

намръщи. – Не зная. Всичко беше толкова страшно. Много се

радвам, че си добре.

Продължих да се усмихвам с надеждата, че така ще ѝ

вдъхна увереност. Но после и трите се умълчахме. В стаята

надвисна напрежение. Лиса беше експерт в дипломацията и

винаги умееше да изглажда всичко, подбирайки подходящите

думи. Аз бях тази, на която не ѝ пукаше да изрича неудобни-

те истини, които шокираха останалите. Неща, които никой не

иска да чуе. В ситуация като сегашната се изискваше дипло-

матическото умение на Лиса, но знаех, че аз трябва да поема

инициативата.

 483 

р и ш е л м и й д

– Джил – подех, – искаме да знаем дали би желала, хм, да

вземеш участие в церемонията по коронацията.

Погледът на Джил за кратко се стрелна към Лиса – все още

с каменно лице – и после отново към мен.

– Какво точно означава „да вземеш участие“? Какво трябва

да правя?

– Нищо, което да те затрудни – уверих я. – Само обичай-

ните формалности, които обикновено се изпълняват от чле-

новете на семейството. Церемониални процедури. Като оно-