Последна саможертва

Разбрах истинския въпрос, прикрит зад формално изрече-

ния: Джил настояваше да узнае дали Лиса я иска. Лиса беше

съсипана от смъртта на брат си... но една изненадващо появи-

ла се незаконна сестра не можеше да замести Андре. Опитах

се да си представя как бих се почувствала, ако бях на мястото

на някоя от тях двете. Опитах се, но не успях.

– Не зная – призна Лиса. – Не зная какво искам.

Джил кимна и сведе очи, но не преди да уловя емоцията,

пробягнала по лицето ѝ. Разочарование. Но отговорът на Лиса

не беше съвсем неочакван.

Джил зададе следващия, може би най-уместен въпрос:

– Искаш ли... искаш ли ме на церемонията?

Въпросът увисна във въздуха. Биваше си го. Това бе при-

чината да се появим тук, но дали Лиса действително я искаше?

Не бях сигурна, докато я наблюдавах. Не знаех дали просто

се придържаше към протокола, като се опитваше да застави

Джил да играе ролята, която се очакваше от една особа с крал-

ски произход. В този случай нямаше закон, който задължава-

ше Джил да прави нещо. Тя просто трябваше да съществува.

– Да – промълви Лиса накрая. Долових искреност в думите

ѝ и ми олекна. Лиса искаше Джил не само заради имиджа си.

Част от приятелката ми искаше Джил да присъства в живота

ѝ, но се опасяваше, че ще е трудно. Все пак беше някакво на-

чало и изглежда Джил го разбра.

– Добре – рече тя. – Само ми кажи какво трябва да правя. –

Изведнъж ми хрумна, че младостта и нервността на Джил са

подвеждащи. В нея се долавяха искри на смелост и дързост,

искри, за които не се съмнявах, че ще прераснат в буен пла-

мък. Тя наистина беше Драгомир.

Лиса изглеждаше облекчена, но мисля, че се дължеше на

фак та, че бе направила една малка крачка напред в отношения-

та със сестра си. И това нямаше нищо общо с коронацията.

– Някой ще ти обясни всичко. Честно казано, не съм съв-

сем сигурна какво трябва да правиш. Но Роуз е права. Няма

да е трудно.

Джил само кимна.

– Благодаря ти – завърши Лиса. Изправи се и двете с Джил

също се надигнахме. – Аз... аз наистина го оценявам.

 485 

р и ш е л м и й д

Неловкостта отново се завърна, докато трите стояхме из-

правени. Беше удобен момент двете сестри да се прегърнат,

но макар и да изглеждаха доволни от напредъка в отношения-

та си, никоя от тях не беше готова за прегръдки. Когато гледа-

ше Джил, Лиса си представяше баща си с друга жена. Когато

Джил гледаше Лиса, виждаше живота си преобърнат с главата

надолу – живот, който досега е бил скромен и усамотен, а сега

бе изложен на показ пред целия свят. Не бих могла да променя

съдбата ѝ, но поне можех да я прегърна. Обгърнах я с двете си

ръце, без да ми пука за шевовете.

– Благодаря – казах, повтаряйки думите на Лиса. – Всичко

ще бъде наред. Ще видиш.

Джил отново кимна и тъй като нямаше какво още да се об-

съжда, двете с Лиса се запътихме към вратата. Но гласът на