Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
След връщането си в Бостън в събота следобед Ейвъри беше посветила остатъка от деня на неотложните си задачи: уреждане на интернат и гувернантка, изваждането на съдебно нареждане, даващо ѝ правото да използва дрехите, играчките и всички останали вещи на Фейт в дома на Майкълсън. В имението Шанкс се стече и поток от продавачи с купчини дрехи и аксесоари, подходящи за млада дама от кастата на Бизнесмените, тръгваща на училище. Тя прекара с Фейт през този ден може би повече време, отколкото беше необходимо; установи, че компанията на момичето ѝ доставя неочаквано удоволствие. Нейното послушание, което не преминаваше в покорство, ясният ѝ и спокоен поглед, ведрото приемане на всяка дума на Ейвъри, съчетаващи се с увереност в себе си и безстрашие — до последната подробност, мислеше си Ейвъри с тъга, това беше точно детето, което тя би трябвало да има.
Вместо това съдбата ѝ беше подарил трима озлобени слабаци: синове, които се тормозеха взаимно — и тормозеха нея — със злословия и предателства, докато пред нея сервилничеха, за да спечелят благоразположението ѝ. Дори Карл, нейният скъпоценен, златен Карл, най-младият и най-умният от синовете ѝ, не заслужаваше напълно името Шанкс. О, той се беше доближил до тази чест по-близо от братята си безспорно; нарушавайки ясно изразената ѝ воля и постъпвайки в Консерваторията на Студията, за да започне кариера на Актьор, той единствен от децата ѝ беше проявил някакъв характер.
Но тя можеше да вини за всичко това само себе си: не си беше намерила подходящ съпруг. „Петрокал“, компанията на мъжа ѝ, беше успяла да скрие финансовите си проблеми до момента, в който брачната церемония не я беше поставила под егидата на империята Шанкс. Ако Ейвъри беше знаела истинското състояние на компанията, никога не би се омъжила за него. Силата на една корпорация зависи от силата на нечий характер.
Но докато гледаше Фейт, тя се питаше дали не е очаквала твърде много от Карл; може би стоманеният характер на истинските Шанкс се предаваше през поколение? Може би истинският наследник на рода Шанкс, когото светът очакваше, беше това златокосо момиче?
Това беше възмутително романтична фантазия — от типа на розовите мечти, за които всеки от синовете ѝ би получил в най-добрия случай сурово мъмрене, но тя определено не беше невъзможна, и самата мисъл за това беше опияняваща. Въпреки мрачния тон на скорошния си разговор с Тан’елкот, в събота вечерта Ейвъри Шанкс се оказа опасно близо до това да се почувства щастлива.
Но в неделя сутринта…
Хари, Хари, боли ме. Трябва да ми помогнеш. Хари, Хари, моля те…
И невинната романтична мечта, в която Ейвъри Шанкс си беше позволила да повярва за кратко, в този миг изпепели сърцето ѝ. А под тлеещите му въглени се таеше осъзнаването, че тази нова рана върху бъдещето на рода Шанкс по някакъв начин е нанесена от Майкълсън.
Момичето беше прекарало остатъка от деня на успокоителни; когато дойдеше на себе си, отново започваха писъците и гърчовете. Доктор Либерман предположи, че гърчовете се пораждат от внезапни стимули: всякакъв вид шум или движение, или докосване. Оставена в тъмна и тиха стая, момичето се държеше почти спокойно — но Ейвъри не можеше да допусне това. В детството си тя самата беше заключвана така в килера — обичайното наказание, налагано от баща ѝ за непослушание. Ейвъри се смяташе за добросърдечна и при възпитаването на собствените си деца беше заменила килера с кожения колан.
По-късно вечерта, когато се канеше да си легне, Ейвъри установи, че постоянно си мисли за детето — не можеше да се освободи от натрапливо преследващата я картина на хлипащата в мрака Фейт. Двата коктейла, двойната доза теравил и дори продължителният атлетичен секс с Лекси, настоящото ѝ жиголо, докато тя изчакваше теравилът да подейства с химически масаж на напрегнатите ѝ нерви, не успяха да заглушат въображаемите тихи хлипове.
Дори и момичето наистина да плачеше, Ейвъри нямаше никакви причини да се безпокои и тя неведнъж си напомни това в течение на дългия и мъчителен ден. Макар и да беше дъщеря на Карл, детето беше от полза преди всичко като оръжие срещу Майкълсън. Мозъкът на Фейт беше увреден, вероятно необратимо, от възпитанието ѝ в тази перверзна пародия на истинско семейно огнище. Ако се наложеше момичето да преживее живота си под постоянна наркоза, това нямаше да е нещо фатално.