Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Намерих го в един мрачен априлски следобед подир още пет години.

— Ей, Зайо98! — провикнах се с пълен глас. — Зайо!

Той не ме чу — моето такси го отмина, но на ъгъла забавихме и отново го видях. По тротоара чернееха дъждовни локви, а той енергично си пробиваше път през тълпата, облякъл светлобежов шлифер над неизменния кафяв костюм; забелязах изумен, че носи тъничък бастун.

— Зайо! — извиках повторно, но изведнъж млъкнах. Аз още учех в Принстън, а той бе станал нюйоркчанин. Това беше следобедната му разходка, това бързане с бастуна през набиращия сила дъжд, и тъй като имахме с него среща само след един час, стори ми се, че ще се натрапя, ако го изненадам, както е погълнат от собствения си живот. Таксито пълзеше с неговата крачка и докато го оглеждах, останах поразен: той не беше невзрачният срамежлив студент от „Хоулдър Корт“ — стъпваше уверено, вглъбен в мислите си, гледаше право напред и беше очевидно, че новото му обкръжение напълно го задоволява. Знаех, че живее в някакъв апартамент с още трима младежи, отхвърлили университетските табута, но имаше и нещо друго, то го захранваше отвътре и в мен покълна първото ми впечатление за това ново нещо — духът на метрополията.

Дотогава бях виждал само онзи Ню Йорк, който се откриваше за показ — бях досущ като Дик Уитингтън99, току допътувал от провинцията, гледащ със зяпнала уста дресираните мечки, или като селянче от Южна Франция, замаяно от булевардите на Париж. Бях дошъл само за да се захласвам пред зрелището, а архитектите на небостъргача „Улуърт“, конструкторите на рекламата за „Бягът на колесницата“, режисьорите на музикални комедии и на сериозни пиеси едва ли можеха да си пожелаят по-възприемчив зрител, защото в моите очи елегантността и блясъкът на Ню Йорк стояха много по-високо от собствената му оценка. Въпреки това не се бях отзовал нито на една от анонимните покани за балове на дебютанти, които валяха в университетската ми пощенска кутия, може би защото предугаждах, че никое действително събитие не ще издържи сравнението с моята представа за великолепието на Ню Йорк. А имаше и още нещо — топлият център на моето мироздание се намираше в Средния запад, защото „моята приятелка“ — както самонадеяно я назовавах — живееше там, така че възприемах Ню Йорк като безсърдечен и циничен в дълбоката си същност град, освен в една-единствена вечер, когато тя озари кафенето на покрива на хотел „Риц“ просто минавайки през него.