Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Въпреки всичко американци бродеха все по-далече из света — приятели вечно заминаваха за Русия, Персия, Абисиния и Централна Африка. Докъм 1928 година Париж беше станал душен. С всяка нова презокеанска пратка от благоденстващи американци равнището спадаше, докато към края взе да се долавя нещо зловещо в безумните товари, които бълваха корабите. Те не се състояха вече от простодушните тате и мама със сина и дъщерята, къде-къде по-сърдечни и любознателни от отговарящите им по социално положение европейци, а от невероятни неандерталци, приели нещо за истина, нещо смътно, познато от най-долнопробните романи. Запомнил съм от един рейс някакъв италианец, който се разхождаше по палубата в униформа на запасен офицер от американската армия и подхващаше кавги на развален английски с американците, които изказваха в бара възмущение от собствените си институции. Запомнил съм и една дебела еврейка, беше като инкрустирана от горе до долу с диаманти и седеше зад нас на представлението на руския балет, а когато вдигнаха завесата, възкликна: „Шудесно, няма ли кой да нарисува всишко това на картина!“ Беше истински фарс, но очевидно парите и властта се съсредоточаваха в ръцете на хора, в сравнение с които председателят на най-затънтения болшевишки селски съвет би изглеждал като средоточие на начетеността и културата. През 1928 и 1929 година по света луксозно пътуваха американци, които в изопачеността на ново придобитото си благосъстояние бяха човешките съответствия на пекинези, мидени черупки, кретени, кози. Запомнил съм един нюйоркски районен съдия, който бе повел дъщеря си да види гоблените в Байо и раздуха истерия във вестниците с искането си да бъдат затворени за публиката, защото една сцена в тях била неморална. Но в онези дни животът беше като надбягването от „Алиса в страната на чудесата“, награди имаше за всички.