Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Цялата ни нация се пристрасти към хедонизма, отдаде се на удоволствието. Прибързаното опознаване на интимността от младото поколение щеше да настъпи със или без забраните на сухия режим — то беше заложено в опита ни да пригодим английските нрави към американски условия. (Нашият юг например е тропически и рано съзряващ — а нали мъдростта никога не е позволявала на Франция или на Испания да оставят шестнайсет и седемнайсет годишните си момичета без надзора на шапероните им.) Но всеобщата стръв за развлечения, която се разрази с коктейлните увеселения на 1921 година, има по-сложен произход.

По пътя си към порядъчността думата „джаз“ в началото е означавала секс, после танц и чак тогава музика. Тя се свързва смислово с представата за едно състояние на нервна възбуда, немного по-различно от възбудата на големите градове в близост с фронтовата линия. За много англичани войната още не е свършила, защото всички застрашаващи ги сили продължават да действат — затова яж, пий, весели се, нали утре ще умрем. Различни причини обаче бяха довеяли сходно светоотношение и в Америка — въпреки че цели категории хора (например прехвърлилите петдесетте) бяха изживели последното десетилетие, отричайки неговото съществуване дори след като пакостливото му лице се бе мярнало и в собствения им семеен кръг. И никога не бе им минавало през ум, че сами са спомогнали за появата му. Почтените граждани от всички класи, които се уповаваха на строгия обществен морал и разполагаха с достатъчно сила, за да го наложат със съответното законодателство, дори не подозираха, че неминуемо ще се облегнат на престъпници и шарлатани, и до днес все още не могат да го повярват. Богатите праведници в миналото бяха съумявали да наемат почтени и умни служители, за да оборват робството или да освобождават Куба, но когато и този последен опит се провали, поколението на по-възрастните от нас непоклатимо продължи да настоява на своето с упоритостта на хора, отдадени на обречена кауза, като съхрани праведността си и изгуби децата си. Среброкоси жени и мъже с фините лица на една отминала епоха, хора, не извършвали в живота си съзнателно безчестие, все още се уверяват взаимно в нюйоркските, бостънските или вашингтонските хотелски апартаменти, че „подраства цяло поколение, което никога не ще узнае вкуса на алкохола“. А в това време в пансионите внучките им си предават от ръка на ръка оръфан екземпляр от „Любовникът на лейди Чатърли“ и колкото и затворени да ги държат, на шестнайсет години различават вкуса на джина от уискито. Но поколението, съзряло между 1875 и 1895, продължаваше да вярва, в каквото искаше да вярва.