Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Разказвам ви не за промените в града, а за промените в чувствата на вашия автор към града. От хаоса на 1920 година съм запомнил как се возя в нощта на една гореща неделя по опустялото Пето Авеню върху покрива на такси и един обяд в прохладната японска градина на „Риц“ с тъжно замечтаната Кей Лоръл и с Джордж Джийн Нейтън, помня още и че пишех до зори, нощ след нощ, че плащах прекалено скъпо за апартаменти — кутийки, че купувах разкошни, но раздрънкани коли. След налагането на сухия режим се появиха първите тайни барове, елегантно ситнещата походка излезе от мода; най-изтънченото място за танци беше „Монмартър“ и русата коса на Лилиан Ташман се развяваше по дансинга сред пийналите студенти. Пиесите на годината бяха „Пропадналата“ и „Свята и земна любов“, а в „Миднайт Фролик“ лакът о лакът до вас танцуваше Марион Дейвис и можехте да зърнете жизнерадостната Мери Хей в балетния състав. Ние си мислехме, че сме нещо различно от всичко това; навярно всеки си мисли, че е по-различен от средата си. Чувствахме се като малки деца в просторен светъл неизследван хамбар. Когато ни поканиха в студиото на Грифит в Лонг Айланд, ние се разтреперихме от вълнение пред така познатите ни от „Раждането на една нация“ лица; много по-късно осъзнах, че зад повечето развлечения, които градът лееше като порой над нацията, стои множество от изгубени и самотни хора. Светът на филмовите актьори си схождаше с нашия по това, че също се намираше в Ню Йорк, но не беше негова съставна част. Той нямаше самосъзнание, нито пък център: когато за първи път срещнах Дороти Гиш, имах чувството, че и двамата сме застанали на Северния полюс, а над нас вали сняг. Оттогава хората на киното си намериха дом, но не бе съдено този дом да бъде Ню Йорк.
Когато ни доскучаваше, като същински герои на Юисманс103, обладавахме нашия град по доста неестествен начин. Самотен следобед в нашия „апартамент“ на сандвичи с маслини и на еднолитрова бутилка уиски, подарена ни от Зое Аткинс, а после — устремяване навън във възвърналия магията си град, през непознати врати влизахме в непознати апартаменти и между тях — турове с таксита в меките нощи. Най-сетне се сливахме с Ню Йорк, когото вмъквахме подир себе си през всеки портал. И днес влизам в апартаменти с усещането, че съм идвал и преди, или поне в жилището отгоре или отдолу — дали е било вечерта, когато се опитах да се съблека на представлението на „Скандали“, или вечерта, когато (както слисан научих от вестниците на следващия ден) „Фицджералд изритал един полицай отсам рая“? Понеже не съм силен по подреждането на откъслечни подробности, напразно се опитвах да възстановя онази последователност на събитията, довела до развръзката в „Уебстър Хол“. От този период на последно място помня как в един късен следобед се возех с такси между редици от небостъргачи под виолетово-розово небе; тогава се разпях с пълно гърло, защото имах всичко, което желаех, и защото разбирах, че никога вече няма да бъда толкова щастлив.
Показателно за неопределеността на положението ни в Ню Йорк беше това, че когато наближи да се ражда нашето дете, избрахме сигурността и заминахме у дома в Сейнт Пол — струваше ни се крайно неподходящо да доведем нов човек на белия свят сред толкова лустро и самота. Само след година обаче отново бяхме тук и продължихме да вършим същите, неща, но без да намираме в тях удоволствието отпреди. Бяхме постигнали немалко и все пак бяхме запазили някаква почти театрална невинност, предпочитайки ролята на наблюдавания пред тази на наблюдаващия. Ала сама за себе си невинността не е цел и докато съзнанията ни неохотно съзряваха, ние започнахме да виждаме всичките лица на Ню Йорк и се опитвахме да запазим нещо от тях за хората, които неизбежно щяхме да станем.
103
Жорис-Карл Юисманс (1848–1907) — френски писател, започнал творчеството си като последовател на Зола, но гравитирал в по-късните си произведения към мистиката естетизма.