Сянката на планината

към богатите, и то по-бързо от всякога — и ще си остават у тях. Това е толкова възмутително

несправедливо, че няма как да загубиш, ако инвестираш в лична охрана. Разбираш ли?

— По някакъв странен начин, да. А детективската агенция?

— Ние сме бюро, не агенция. Поемаме само един вид случаи. Изгубена любов. Не

слухтим, не надзъртаме, не следим. Издирваме изчезнали любими хора. Това е пътят, по

който ще проникнем в по-широкия охранителен бизнес. Ще се разраснем. И то бързо.

— Как?

— За да развием фирмата, трябва да познаваме всички едри играчи в бизнеса и да се

сприятелим с тях. Ако се случи да открием за тях изчезнали близки, по-късно няма да ни

закачат. В допълнение ще знаем и всичките им тайни.

— Наистина си го обмислила в подробности.

— Ще престанеш ли да изтъкваш очевидното?

— Виж, следя логиката ти и виждам смисъла…

— Нима? Това е чисто начинание — и правилно. В твоите заигравки не виждам нищо

правилно.

— Правилно ли? Сега, значи, обсъждаме кое е правилно!

— Знаеш ли, няма чак такова значение дали ни очаква успех, провал, или забавления, за

мен най-важно в момента е, че е правилно, Ще продължа напред и няма да се връщам към

миналото.

— Намиране на изгубена любов значи?

— Загубване на намерена любов ли предпочиташ?

Изрече го рязко, защото помисли, че не я вземам насериозно, но аз се засегнах.

— За мен ли говориш? За нас?

— Не аз съм тази, която се отдръпва, Шантарам.

— С теб съм, Карла, но знаеш, че не мога да работя с ченгетата.

— Никой не казва, че трябва да участваш в това.

— В кое — в предаването на хора на полицията или в даването на показания пред съда?

— Връзките с полицията ще ги поеме Дидие. Обяви, че нямал търпение да си поговори с

полицаи, без да лежи на пода.

— Не е само това. Залогът за мен е твърде голям. Издирват ме навсякъде, освен тук, и то

само защото знам на кого да плащам. Не престъпвам чертата. Ченгетата не ме закачат, защото

не продавам дрога или момичета, не мамя никого, не бия никого, ако не си го проси, държа

си устата затворена, когато им ям ритниците и им плащам добре и редовно.

— Същински рай! — възкликна Карла, извила вежда като присмехулник, кацнал на

клонка.

— Те ме търпят. Но това може да се промени и тогава ще се наложи да бягам, и то бързо.

Знаеш го. Не мога да се заловя с нищо сериозно, както и ти. Мислех, че сме го разбрали.

— Казах ти, че съм партньор в сянка — изрече тя и цариците за миг ми се показаха. —

Но винаги мога да изляза от сянката, ако ти не се включиш в това заедно с мен.

Настъпи кратко мълчание. Тя сигурно ме предизвикваше да кажа каквото не трябва, и аз

може би го казах.

— Чувала ли си някакви новини за Ранджит?

Тя се извърна. Помислих, че съм я наскърбил и се опитах да сменя темата: