Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
към изхода. Излязохме през портала в началото на главната улица.
Навин се спря и ме погледна. Огледах се и се усетих, че Дидие го няма с нас. Притичах
обратно в хотела да го отвлека от момичетата.
— До следващия вторник! — провикна се той, когато го повлякох. ~ Уверявам ви, разполагам с клюки за известни хора, които ще ви донесат по-голяма наслада и от оргазъм!
Дивите се разпищяха възторжено. Дойдохме при Навин и Дива.
— Визитки? — попитах.
— Мислех… че ще е най-добре да сме подготвени — отвърна Дидие.
— Я дай една.
— И аз бих искал да видя една — обади се Навин.
— И аз! — включи се Дива. — Я раздай, френче!
Той неохотно раздаде визитки и ние ги огледахме на светлината на уличната лампа.
БЮРО „ИЗГУБЕНА ЛЮБОВ" Дидие Леви, властелин на Любовта Навин Адеър, властелин на Загубите
На гърба на визитките имаше картинка с вслушващо се ухо — по мои предположения —
и надпис:
НЕСДЪРЖАНИЯТ ЕЗИК ВЪРТИ СВЕТА Ап. 7, хотел „Амритсар", Метро, Бомбай
— Не ви ли се струва твърде… скромно? — попита сериозно Дидие.
— „Властелин на Загубите"?! — възкликна Навин. — Това от Толкин ли го извади бе, човек!
— Ами това ухо какво е? — попитах невинно. Де да си бях мълчал!
— Ама, Лин! Ти възразяваш само защото преди няколко месеца откъсна нечие ухо! —
протестира Дидие.
— Не цялото! — възразих в отговор. — А между впрочем значи вече е „Апартамент 7", а
не „стая 7", а, Дидие?
— Чакай малко! — Дива забоде ръка в гърдите ми като малка градинска вила. —
Откъснал си нечие ухо?
— Навин, времето е твое.
— Виж, Дива… — започна Навин.
— Млъкнете и двамата! — заяви Дива. — Докато не седна! Къде е лимузината?
— Нямаш лимузина — отвърна Навин. — Вече нямаш. Отпратих колата и шофьора
обратно в имението.
Дива се засмя, но ние останахме сериозни и тя награби Навин за ризата, стисна я в
юмруци и я затегли нагоре-надолу, докато не я скъса.
— Мамка му, какво си направил?
— Дива, довери ми се, моля те! — Навин се зае да загащва остатъците от ризата си в
гащеризона.
— Да ти се доверя ли?! Аз ти се доверих и ти загуби шибаната ми кола! Знаеш ли колко
може да издържи едно момиче да върви с тези обувки?! Лимузините за това са ги измислили
бе, идиот такъв — заради шибаните обувки! Навин, къде ми е кутията за обувки на четири
колела?!
— Може ли да не водим този разговор на главната улица? Малко по-нататък има един
ъгъл и се завива в пресечка.
— Ти да не си…
— Моля ви, госпожице Дива! — намеси се Дидие. — Вие несъмнено разбирате, че ние, цели трима мъже, нямаше да сме тук и така да ви умоляваме, ако не бяхме тъй загрижени за
вас и ако не бяхме преценили, че е благоразумно.
Тя обходи с поглед лицата ни, а после се втурна напред. Свърна в алеята, спря се по
средата и опря гръб на стената.
Повдигна единия си крак назад, върху зида. Беше облечена с елегантна жълта пола, бяла
блуза с високо деколте и обувки на високи токове с каишка около глезена. Полата й имаше
цепка отстрани и позата разкриваше изящните й крачета. Умееше да позира тя — бе
позирала за всяко списание в страната.
Погледнах Навин. Изучаваше я с влюбен поглед — чисто желание, лишено от глад. „Ние, коравите мъже, се влюбваме бързо и се влюбваме силно" — бе казал Дидие. Нямаше никакво
съмнение, че Навин Адеър, индиец и ирландец, беше корав мъж, пропадащ в бездната на
любовта.
Навин й разказа всичко. Тя беше вироглава и горда. Той знаеше, че трябва да е брутално
честен, за да я убеди какви опасности я грозят.
Описа пред нея с подробности всяка оплетена сделка, която водеше до гангстер, корумпиран политик или полицай — всички опитващи се да елиминират баща й. Кракът й се
плъзна надолу по стената, тя се изправи и се стегна.
— Заплахата е съвсем реална, госпожице Дива — каза нежно Дидие. — Ние всички
проучихме този въпрос и всички стигнахме до извода, че вашата безопасност е застрашена.
— Те са злодеи — каза Навин. — А баща ти е обкръжен от добри герои, на които не
вярва. Мисля, че затова възложи на мен грижата за твоята безопасност и ми нареди да не те
връщам в имението.
— Майчице! — изстена едва чуто тя, призовавайки призрак.
— Препоръчвам ви да заминете, госпожице Дива — посъветва я Дидие. — Бързо и