Сянката на планината

— За какво мислиш, малкият?

— Това може да изчака до сутринта — отвърна той, продължавайки да тормози огъня.

— Няма друг миг като сегашния. Какво става?

— Тревожа се за нея — отвърна той и погледна към момичетата на шезлонгите. Не

чувахме какво си говорят, до нас долиташе само смехът им.

— За Карла?

— Не — намръщи се той. — За Дива.

— Е, какъв е проблемът?

— Баща й се забърка с много опасни злодеи. Върховни злодеи, ти казвам. Въртят се

големи пари, а на ония им е къс фитилът.

— Чакай малко, Мукеш Девнани е един от най-богатите хора в Бомбай.

— Успял е някак да инвестира страшно големи незаконни пари. Възнамеряваше да

приключи със строежите на конгресни центрове и да строи цели градове и села, по план! А

единствените, които имали парите да сбъднат тази мечта…

— … са типовете, на които им е къс фитилът. И сега си ги искат с лихва.

— Именно. Странното е, че в това е набъркан Ранджит.

— Ранджит ли? И как?

— Във вестниците си водеше кампания срещу един от новите градове, които Мукеш

възнамеряваше да строи. Страховитите истории принудиха властите да сменят курса и да

анулират разрешителните на Мукеш. Целият проект почна да се разпада. Нещата така се

объркаха, че когато в дома му дойдат ченгета, не знаем да го пазят ли идват, или да го

арестуват.

— Ще трябва да плати, Навин, дори това да го разори.

— И аз така мисля. Точно това му казах, с най-голямо уважение. Обаче има някаква

спънка. Не знам каква. Вече не ходя много често в голямата къща в Джуху. Това го сглобих

при редките случаи, когато ми се удаде да се поразтършувам из кабинета му. Мисля, че

Дива… Мисля, че се готвят да отвлекат Дива. Майка й е починала преди шест години, тя му е

единственото дете. Единствена наследница. Така враговете ще му причинят страдание.

Елементарна логика, макар и перверзна. Човече, тревожа се.

— Наистина ли смяташ, че положението е толкова тежко?

— Да. Малко… съм изтрещял. Това не ми е по силите, а аз много държа на нея, макар и

да смятам баща й за гадняр.

— Изведи я от града.

— Опитах. Тя знае, че татко й е забъркан в някакви афери, и не иска да заминава.

— Би могъл да я скриеш за известно време.

— Как? Къде? Човече, та тя е знаменитост! Времето ми отива да я пазя от журналисти, а

не от бандити. А тя обожава това. Наложи се да й забраня телефона. Ами звънеше на

папараците да им каже къде щяла ходи! Познава ги, говорят си на „ти"! Черпи ги! Била даже

кръстница на един от тях!

Разсмях се, но после забелязах, че той е все така сериозен.

— Тя смята, че щом не пускаш реклами в небето, както направила за осемнайсетия си

рожден ден, значи си дискретен! Тя ми го каза. Където и да отиде, все ще е същото.

— Можеш да я скриеш в бордея — предложих, — ако тя е навита. Някога и аз се крих