Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— И тежка задача — допълних. — Тя, Дива, е мъчен характер. Пич, трябва да се махнете
от града.
— Съгласен съм. И то час по-скоро — потвърди Дидие.
— Да, ама не ще да замине. И като я знам, ако се опитам да я заведа на летището, всичко
ще опищи.
— Ако не можеш да я убедиш да напусне Бомбай и ако има вероятност да бъде
отвлечена от хората, които искат да убият баща й, ще трябва да я скриеш, докато всичко се
уталожи. Бордеят е единственото място, където никой няма да потърси най-богатото момиче
в града. Но дано да ти хрумне нещо по-добро.
— Нищо не ми идва наум.
— Нито пък на мен — обади се Дидие.
— Тя къде е сега? — попитах.
— На седмичната си среща. Събира се всяка седмица с нейни приятелки в „Президент".
— Така ли? — попита Дидие.
— Викат му „Клюкарският клуб на Дивите" — обясни Навин.
— Очарователно! — заяви Дидие.
— Веднъж седмично налитат като пирани и разкъсват на парчета всяко познато момиче, което не е от тяхната клика.
— Ще ми издействаш ли покана? — примоли се Дидие и дойде при нас. — Бих отишъл
с огромно удоволствие!
— До десет трябва да е приключила — каза Навин. — Искате ли да дойдете с мен да я
вземем?
— Аз идвам със сигурност! — заяви Дидие, докато нахлузваше обувките си.
— Ще сте ми нужни и двамата, ако ще убеждавам Дива да зареже апартамента си в
„Махеш" и да отиде да поживее една седмица в бордея — каза той. — Сигурно ще трябва и
двамата да я държите, докато й обяснявам идеята.
— Убеден ли си, че искаш да го направиш? — попитах.
— Няма друг миг като сегашния — усмихна се младият детектив, но погледът му остана
сериозен. — Достатъчно е да я откараме късно в бордея и да я настаним, преди прекалено
много хора да са разбрали. Как мислите?
— Дидие е готов! Напред към клюкарския клуб, тутакси!
ЧЕТИРИЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ЗАВАРИХМЕ ДИВА СРЕД ПИЩЯЩ РОЯК от Диви във фоайето на хотел „Президент".
Три от тях се спряха и се вторачиха в нас с добре изигран ужас. Дидие бе облечен с
измачкано бяло ленено сако и избелял син панталон от рипсено кадифе. Аз — с кубинки, черни джинси, тениска и елек. А Навин — със сив гащеризон и тънка риза от кафяв велур, помъкнал тежка раница на гърба си. Хубавиците ясно показаха, че никак не сме радост за
окото.
— Това ли е той? — попита една от Дивите, сочейки обвинително с изкуствения си
маникюр към Навин.
— От плът и кръв — подсмихна се Дива, без да ни представи.
— Маниак моторджия — задраска ме друга Дива от списъка.
— И развратен фустогонец — първата задраска и Дидие.
— Ще прощавате, мадмоазел — възрази Дидие — но аз се увличам по мъже.
— Развратен гащогонец — поправи се момичето.
— И кон, без принц — зачеркна Дива Навин. Дивите се разкискаха.
— Защо мъкнеш тая раница? — попита Дива. — Тръгнал си за Хималаите, надявам се?
— Не съм катерач — отвърна Навин, вперил очи в нея.
— Охооооо! — възкликнаха Дивите. — Котаракът извади нокти!
— Трябва да тръгваме, Дива — подкани я Навин.
— Що не се покатериш на някое дърво и там да си останеш? " отвърна предизвикателно
Дива.
Девойките се разкискаха.
Навин се ядоса, защото наистина се страхуваше. Поради надвисналата над нея заплаха
той смяташе, че в ярко осветеното фоайе те глупашки се излагат на показ. Очакваше всеки
миг вътре да нахлуят една кола главорези и да я отвлекат.
Силният и уверен млад Навин знаеше, че ще е безсилен да ги спре. Познавах го
достатъчно добре да знам, че не е свикнал с това чувство и то никак не му допадаше.
Дидие пристъпи напред в неловкото мълчание и елегантно се поклони на госпожиците.
— Позволете да ви се представя, скъпи дами — каза той и започна да раздава визитни
картички. — Името ми е Дидие Леви. Родом съм от Франция, но от години вече съм гост на
вашия прекрасен град. Заедно с моя съдружник, известния детектив господин Навин Адеър, представляваме детективско бюро „Изгубена любов" и сме на вашите услуги, ако е нужно да
се разгадае някаква загадка.
— Еха! — възкликна едното момиче, четейки подадената визитка.
— Няма прекалено банални задачи и нито една клюка не е незначителна за бюро
„Изгубена любов" — заяви Дидие.
— Трябва да тръгваме! — повтори Навин и посочи вратата.
Дива разцелува въздуха край бузите на приятелките си за довиждане и се упъти с нас