Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
там, осемнайсет месеца, и да ти кажа, е едно от най-безопасните места, където съм бил през
живота си.
— А ще я приемат ли?
— Главата на бордея ми е приятел. И е голям купонджия. Направо ще се влюби в Дива.
Обаче там не е за всекиго, а Дива със сигурност не е коя да е.
— Ти сериозно ли, за бордея?
— Освен ако не се сещаш за по-добро място, където да скриеш една бомбайска дива от
безумната тълпа? Първо обаче трябва да говоря с моя приятел.
Той пак погледна момичетата. Карла и Дива се заливаха от смях, прикрили уста и
носове с длан, за да заглушат кикота си. Пиеха нещо. Хубава гледка.
— Слушай, Навин, ако идеята все още ти се струва добра, като сляза от планината, ще
питам Джони Пурата. Става ли?
— Не знам как точно да го пробутам на Дива, но става. Да. Моля те, Лин, направи го.
Искам да имам на разположение всяка възможност, ако тази работа с приятелчетата на баща
й тръгне на зле.
— Дадено, Навин. Хайде да разберем тия двете какво пият. Побъбрихме — четирима
приятели, свързани от страха, колкото и от вярата; не само приятели, а и другари.
Щом разговорите и смехът секнаха, ние с Карла им пожелахме лека нощ, събрахме
няколко одеяла, взехме вода и една кутия за обяд и на светлината на фенерче се изкачихме на
хълма на Силвано. Направих колиба от две одеяла и застлах пода й с останалите. Килнахме
се на една страна на ханш и лакти и аз отворих кутията, пълна със студена пържена пакода, ананас, кашу, лещени питки, няколко шепи ядки и бенгалски яйчен крем в глинени гърненца.
Тя я затвори и изсипа от чантата си на одеялото две плоски фласки[86], табакера и златна
запалка с вградено часовниче. Стрелките му сочеха двайсет и три минути след полунощ.
— Часовникът на запалката ти е спрял. — Посегнах да я взема.
— Не го навивай — припряно каза тя. — Така ми харесва.
— Карла, ще си дойда след седмица и бях…
— Нека аз първо кажа.
— Добре.
— Ще вложа пари в съвместно начинание с Дидие и Навин. Ще разширяват
детективския бизнес и мисля, че ще им потръгне.
— Добре, аз обаче мислех за валутни далавери на черно. Имам нужните контакти и мога
да купя пари и лоялност. Мога да ни осигуря хубав живот.
— Аз имам пари.
— И трябва да си ги пазиш.
— Не знаем колко дълго ще останем тук, в Бомбай — каза тя, отпи глътка от едното
шише и ми го подаде. — Да се повеселим, доколкото можем, и по възможност без рискове.
— Детективският бизнес не влиза в десятката на най-безопасните професии. Почти съм
сигурен, че и в първата стотица не влиза.
— Но все пак стои много по-високо от престъплението и наказанието, Шантарам.
Престъпление и наказание. Колко пъти бях чувал тази фраза и колко пъти през
последните няколко дни се бях замислял над нея — ехото от смеха на Съдбата? Колко пъти
са нужни?
— В тази схема не виждам да има място за мен, Карла.
— Ти си таен партньор — каза тя. — Като мен.
— Така ли?
— И колкото по-таен, толкова по-добре. — По-таен?
— Ще разговаряш с хора, до които Дидие и Навин нямат достъп. Ако се наложи да
говорим с подобни типове, кой да го прави, ако не аз или ти? А защо не и двамата, заедно?
— Карла — усмихнах се. Искаше ми се да й сваля дрехите, и моите също, и да
млъкнем. — Няма как да премина от правене на престъпления към разкриването им. Моите
умения са злодейски.
— Ще се специализираме по изчезналите — каза Карла и пак отпи от шишето.
— Карла — засмях се. — Ние с теб сме изчезнали! Тя пак се разсмя.
— Случаи, от които ченгетата са се отказали.
— Щом ченгетата са се отказали, значи сигурно си имат основания.
Тя избра един джойнт от табакерата си и го запали.
— Не е задължително. Понякога просто не им се занимава със случая и той си остава
неразгадан, макар и да е било възможно да се разгадае. А понякога им плащат да си затварят
очите. Избягали съпрузи, изчезнали невести, блудни синове — ние сме службата за последни
надежди и изгубени любови.
— Не виждам как ще спечелим от това, Карла. Ще живея на твой гръб май.
— Пари сигурно няма да падат. Все още не. Разходите ще са повече от печалбите. Но в
тази страна ще има бум на частни охранителни фирми и детективски агенции. Залогът си
струва. И за щастие, аз имам достатъчно чипове, за да продължа да играя. Ако те притеснява, води си сметки и ми върни парите после, като потръгне бизнесът.