Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Не вярваш ли, че цветнокожите трябва да имат право на глас? — попита Бийп.
— Не вярвам, че трябва да създават неприятности.
— Ако имаха право на глас, нямаше да им се налага да изразяват мнението си по други начини.
— Престанете и двамата — каза Бела.
Джаспър допи кафето си.
— Трябва да телефонирам отвъд океана — обяви той. — Ще платя разговора, разбира се — почувства се задължен да добави, макар да не знаеше има ли достатъчно пари.
— Върви — отговори Бела. — Използвай телефона в кабинета. И, моля те, не се тревожи за плащането.
Джаспър беше облекчен.
— Толкова сте любезни.
Бела само махна с ръка.
— И без това ми се струва, че Лайф плаща сметката за телефона — неясно каза тя.
Джаспър отиде в кабинета. Позвъни на Дейли Еко в Лондон и се свърза с Бари Пю, който рече:
— Здрасти, Джаспър. Харесват ли ти Щатите?
— Страхотно е — Джаспър нервно преглътна. — Получи ли интервюто ми със Смоуки Робинсън?
— Да, благодаря. Добре написано, Джаспър, но не става за Еко. Пробвай в Ню Мюзикъл Експрес.
Джаспър се обезсърчи. Не се интересуваше от това да пише за поп пресата.
— Добре — отговори той. Не беше готов да се предаде. — Мислех си, че фактът, че Смоуки е любимият певец на Бийтълс може да направи интервюто интересно.
— Не е достатъчно. Но опитът си го бива.
Джаспър се помъчи разочарованието му да не проличи.
— Благодаря.
— Няма ли някаква демонстрация във Вашингтон днес? — попита Пю.
— Да, за гражданските права. — Джаспър отново се обнадежди. — Ще бъда там. Искате ли репортаж?
— Хмм… Звънни, ако има насилие.
Иначе не се обаждай, досети се Джаспър.
— Добре. Става — отговори той разочаровано.
Джаспър залюля телефона в ръка и се взря умислено в него. Беше работил много по интервюто със Смоуки Робинсън и вярваше, че връзката с Бийтълс го прави специално. Но беше сгрешил и му оставаше единствено да опита отново.
Върна се в трапезарията.
— Трябва да тръгвам — каза той. — Имам среща със сенатор Пешков в хотел Уилард.
— Там е отседнал и Мартин Лутър Кинг — подхвърли Уди.
Джаспър засия.
— Може би ще успея да взема интервю.
Еко определено щеше да прояви интерес.
— Ще има няколкостотин журналисти, които се надяват да интервюират Кинг днес — рече Уди с усмивка.
Джаспър се обърна към Бийп.
— Ще се видим ли по-късно?
— Събираме се в десет при паметника на Вашингтон. Говори се, че Джоун Баес ще пее.
— Ще те потърся там.
— Каза, че ще се видиш с Грег Пешков, така ли? — попита Уди.
— Да. Той е полубрат на Дейзи Уилямс.
— Знам. Семейните отношения на бащата на Грег, Лев Пешков, бяха горещата клюка, когато двамата с майка ти бяхме тийнейджъри в Бъфало. Поздрави го от мен, ако обичаш.
— Разбира се — рече Джаспър и излезе.
Джордж Джейкс влезе в кафето на хотел Уилард и се огледа за Верина, но тя още не беше дошла. Видя обаче баща си, който закусваше с някакъв хубав двадесетинагодишен младеж, чиито руси коси бяха с прическа като на музикантите от Бийтълс. Джордж се настани на тяхната маса и поздрави.
— Добро утро.
— Това е Джаспър Мъри — рече Грег. — Студент от Лондон, в Англия. Той е син на една стара приятелка. Джаспър, запознай се с Джордж Джейкс.
Двамата се здрависаха. Джаспър изглеждаше леко учуден, както често бяха хората при вида на Грег и Джордж. Но, подобно на почти всички, той беше твърде любезен да иска обяснение.
— Майката на Джаспър беше избягала от нацистка Германия — обясни Грег.
Джаспър додаде:
— Майка ми не е забравила колко добре са я посрещнали американците през онова лято.
— Предполагам тогава, че темата за расовата дискриминация ти е позната — каза му Джордж.
— Всъщност не. Майка ми не обича да говори много за старите времена — той се усмихна приятно. — В училище в Англия известно време ми викаха Джаспър Еврейчето, но прякорът не ми се лепна. Участваш ли в днешния марш, Джордж?
— В известен смисъл. Аз работя за Боби Кенеди. Нашата грижа е денят да мине гладко.
Джаспър се заинтригува.
— Как успявате да го постигнете?