Прагът на вечността [bg]

Момчетата нагъваха здраво. Всички говореха на някаква смесица от английски и немски и атмосферата беше свойска, макар да не се разбираха напълно.

След като се нахраниха, всички многословно благодариха на Ребека и взеха автобуса до „Репербан“.

Хамбургският квартал на червените фенери беше като лондонския „Сохо“, но по-открит, по-малко дискретен. До идването си тук Дейв не подозираше, че има проститутки мъже, а не само жени.

Дайв се помещаваше в мръсно мазе. В сравнение с него клуб Джъмп беше разкош. В Дайв мебелите бяха изпочупени, нямаше отопление и вентилация, а тоалетните бяха в задния двор.

Когато пристигнаха, все още натъпкани с храната на Ребека, завариха Джефри да се налива с бира на бара.

Групата излезе на сцената в осем. Щяха да свирят до три през нощта с прекъсвания. Всяка вечер изпълняваха всички песни, които знаеха, поне по веднъж, а любимите — по три пъти. Господин Флук ги караше да работят здраво.

Тази вечер бяха по-зле от всякога.

През първата част Джеф беше пълна скръб, свиреше фалшиво и объркваше солата си. Това объркваше и останалите. Вместо да се съсредоточат върху това да забавляват публиката, те се бореха да покриват грешките на Джеф. Към края на първата част Лени вече беше ядосан.

В паузата Вали сядаше на столче отпред на сцената, свиреше на китара и пееше песни на Боб Дилън. Дейв седна да го гледа. Вали имаше евтина хармоника на стойка около врата и можеше да свири на китарата и на хармониката едновременно, досущ като Дилън. „Добър музикант е“, каза си Дейв, „и е достатъчно умен да схване, че Дилън е последната мода“. Клиентелата в Дайв предпочиташе рокендрол, но някои слушаха, и когато Вали слезе от сцената, получи ентусиазирани аплодисменти от момичетата на една маса в ъгъла.

Дейв придружи Вали до гримьорната, където двамата се натъкнаха на пълна катастрофа.

Джеф лежеше на пода, пиян и неспособен да се изправи без чужда помощ. Лени беше приклекнал над него и току го шамаросваше силно. Това може и да облекчаваше чувствата на Лени, но не свестяваше Джеф. Дейв донесе кана черно кафе от бара и насилиха Джеф да пийне малко, но и това не помогна.

— Ще трябва да се справим без шибания соло китарист — установи Лени. — Освен ако ти, Дейв, не можеш да изсвириш неговите сола.

— Мога да се справя с Чък Бери, но това е всичко.

— Просто ще се наложи да пропуснем останалите. Проклетата публика няма и да забележи.

Дейв не беше убеден, че Лени е прав. Китарните сола бяха част от динамиката на добрата танцова музика, създаваха светлосенки и не позволяваха на повтарящите се популярни песни да бъдат скучни.

— Аз мога да изсвиря частта на Джеф — предложи Вали.

Лени го изгледа пренебрежително.

— Никога не си свирил с нас.