Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Алеята е пълна с временни чешми, станции за първа помощ, химически тоалетни и дори машина за кеширане на чекове. Една нюйоркска църква е приготвила осемдесет хиляди сандвича и организаторите ще ги раздават безплатно. Всички речи са ограничени до седем минути и събитието ще свърши навреме. Посетителите ще могат да напуснат града по светло. А градската управа е забранила днес да се продава алкохол.
— Ще свърши ли работа?
Джордж не знаеше.
— Откровено казано, всичко зависи от белите. За превръщането на една молитвена сбирка в метеж е нужно само неколцина полицаи да започнат да се надуват, да ползват палки, противопожарни маркучи или кучета.
— Вашингтон не е дълбокият Юг — възрази Грег.
— Не е и Север. Няма как да знаем какво ще стане.
Джаспър продължи да задава въпроси.
— А ако има метеж?
Грег му отговори.
— В покрайнините са разположени четири хиляди войници, а недалеч от тук, в Северна Каролина има петнадесет хиляди парашутисти. Вашингтонските болници са отменили всички планови операции, за да има място за ранените.
— Бога ми — възкликна Джаспър. — Сериозни сте.
Джордж се намръщи. Предпазните мерки не бяха известни на обществото. Грег като сенатор беше осведомен, но не трябваше да казва на Джаспър.
Верина се появи и дойде до тяхната маса. И тримата мъже се изправиха. Тя заговори на Грег:
— Добро утро, сенаторе. Радвам се да Ви видя отново.
Грег я представи на Джаспър, който направо се ококори. Верина имаше такова въздействие и върху белите, и върху черните мъже.
— Верина работи за Мартин Лутър Кинг — каза Грег.
Джаспър я озари със стоватова усмивка.
— Можете ли да ми уредите интервю с него?
— Защо? — сопна се Джордж.
— Аз съм студент журналист. Не споменах ли?
— Не — раздразнено отвърна Джордж.
— Съжалявам.
Верина не беше защитена срещу чара на Джаспър.
— Съжалявам — каза тя с горчива усмивка. — Не може и дума да става за интервю с преподобния Кинг днес.
Джордж се дразнеше. Грег трябваше да го предупреди, че Джаспър е журналист. Последния път, когато разговаря с репортер, изложи Боби Кенеди. Надяваше се днес да не е казал нищо недискретно.
Верина се обърна към Джордж и тонът й се смени.
— Току-що говорих с Чарлтън Хестън. Агенти на ФБР телефонират на знаменитостите, които ни подкрепят, и им казват да си останат в хотелските стаи, понеже щяло да има насилие — раздразнено съобщи тя.
Джордж издаде някакъв звук на отвращение.
— ФБР се притеснява не от възможно насилие, а от това, че маршът ще успее.
Верина не беше доволна.
— Не можете ли да прекратите опитите им да саботират цялото събитие?
— Ще говоря с Боби, но не мисля, че той ще иска да кръстосва шпаги с Дж. Едгар Хувър за такава дреболия — Джордж стана. — Двамата с Верина трябва да разговаряме. Моля да ни извините.
— Масата ми е ето там — каза Верина.
Двамата прекосиха кафето. Джордж забрави за мазния Джаспър Мъри. Когато седнаха, той попита Верина:
— Какво е положението?
Тя се приведе над масата и заговори тихо, но щеше да се пръсне от вълнение.
— Ще бъде по-голямо, отколкото мислехме — каза тя с блеснали очи. — Сто хиляди души е подценяване.
— Откъде знаеш?
— Всеки автобус, влак и самолет за Вашингтон днес е пълен. Тази сутрин са пристигнали поне двадесет чартърни влака. На Юниън стейшън не можеш да чуеш собствените си мисли — толкова народ пее „Няма да помръднем“. През балтиморския тунел идват специални автобуси, по сто на час. Баща ми е запазил самолет от Лос Анджелис за всички кинозвезди. Марлон Брандо е тук, Джеймс Гарнър също. Си Би Ес предава всичко на живо.
— Колко души общо ще дойдат според теб?
— В момента предполагаме, че ще са двойно повече от предварителните преценки.
Джордж беше изумен.
— Двеста хиляди души?
— Така мислим сега. Може да са повече.
— Не знам това добре ли е, или зле.
Тя се намръщи раздразнено.
— Как така зле?
— Просто не сме планирали за толкова много хора. Не искам неприятности.
— Джордж, това е протестно движение. То е свързано с неприятностите.
— Исках да покажем, че сто хиляди негри могат да се съберат в един парк, без да започне бой, по дяволите.