Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Джаспър планираше да напише за Сейнт Джулиънс Нюз поредица статии за пътуването си, ала имаше и по-голяма амбиция. Преди да тръгне от Лондон, разговаря с Бари Пю и попита дали Дейли Еко ще се интересува от написаното от него. „Аха, естествено, ако ти попадне нещо, разбираш ли, специално“, отвърна Пю без желание. Миналата седмица в Детройт Джаспър взе интервю от Смоуки Робинсън, водещия вокал на Миракълс, и го прати с бърза поща до Еко. Смяташе, че вече трябва да е пристигнало. Дал беше телефонния номер на семейство Дюър, но Пю не се беше обадил. Джаспър обаче не губеше надежда и щеше да позвъни на Пю днес.
Отседнал беше в апартамента на семейство Дюър във Вашингтон. Жилището беше голямо, в хубава сграда на няколко преки от Белия дом.
— Дядо ми Камерън Дюър го купил преди Първата световна война — обясни му Уди Дюър, докато закусваха. — И той, и баща ми бяха сенатори.
Цветнокожата прислужница на име мис Бетси наля портокалов сок на Джаспър и го попита иска ли яйца.
— Не, благодаря, само кафе — отвърна той. — Ще се видя с един семеен приятел за закуска след един час.
Джаспър се запозна с Дюърови в къщата на улица „Грейт Питър“ през годината, която семейството прекара в Лондон. Не беше близък с тях, освен за кратко с Бийп. Въпреки това те го приеха в дома си с щедро гостоприемство година по-късно. Също като семейство Уилямс, и те бяха небрежно щедри, особено с младите. Лойд и Дейзи винаги се радваха да подслонят някой юноша за нощ или за седмица, или — в случая на Джаспър — за няколко години. Дюърови явно бяха същите.
— Толкова мило от ваша страна да ми позволите да остана тук — обърна се Джаспър към Бела.
— О, моля те, добре дошъл си — отговори тя искрено.
— Предполагам, че ще снимаш днешния марш за гражданските права за списание Лайф? — попита той Уди.
— Точно така. Ще се смеся с тълпата, дискретно ще направя някои откровени снимки с малък тридесет и пет милиметров апарат. Някой друг ще направи основните официални снимки на знаменитостите на трибуната.
Облечен беше небрежно, в светли панталони и риза с къс ръкав, но и така щеше да е трудно толкова висок човек да остане незабелязан. Ала откровените фотографии на Уди за новините бяха прочути в цял свят.
— Като всеки човек, който се интересува от журналистика, познавам работата ти — каза Джаспър.
— Привлича ли те определена област? — попита Уди. — Престъпност, политика, война?
— Не. С радост бих отразявал всичко. Изглежда, и с теб е така.
— Интересувам се от лицата. Каквато и да е историята — погребение, футболен мач, разследване на убийство — аз фотографирам лицата.
— Какво очакваш днес?
— Никой не знае. Мартин Лутър Кинг предвижда сто хиляди души. Ако събере толкова, това ще е най-големият марш за граждански права изобщо. Всички се надяваме да е радостен и мирен, но не разчитаме на това. Виж какво стана в Бирмингам.
— Вашингтон е нещо друго — намеси се Бела. — Тук имаме цветнокожи полицаи.
— Не много — уточни Уди. — Но можеш да се обзаложиш, че до един ще са в предните редици днес.
Бийп Дюър влезе в трапезарията. Беше на петнадесет години, дребна и с хубава фигура.
— Кой ще е в предните редици? — попита тя.
— Не ти, надявам се — отговори майка й. — Моля те, не се забърквай в неприятности.
— Разбира се, мамо.
Джаспър забеляза, че Бийп се е научила да проявява известна дискретност през двете години, откакто не я беше виждал. Днес изглеждаше сладка, но не особено секси — с бежови джинси и широка каубойска риза. Разумно облекло за ден, в който можеха да избухнат безредици.
С Джаспър тя се държеше, все едно напълно е забравила за лондонския им флирт. Даваше му знак, че не трябва да очаква да започне оттам, където е свършил тогава. Несъмнено през това време беше имала гаджета. Джаспър беше облекчен, че тя не го смята за своя собственост.
Последният член на семейство Дюър, който се появи за закуска, беше Камерън, с две години по-голям от Бийп. Облечен беше като мъж на средна възраст, с ленено сако, бяла риза и вратовръзка.
— И ти внимавай, Кам — каза майка му.
— Нямам намерение да се приближавам до марша — превзето отговори той. — Планирам да ида в Смитсониън.