Прагът на вечността [bg]

Джаспър потърси Бийп Дюър, но множеството беше вече поне от петдесет хиляди души, та не беше изненадващо, че не можа да я види.

Това беше най-интересният ден в живота му, а още нямаше единадесет сутринта. Грег Пешков и Джордж Джейкс познаваха Вашингтон отвътре и небрежно му дадоха изключителна информация. Колко му се искаше Дейли Еко да прояви интерес. А зеленооката Верина Марканд вероятно беше най-красивата жена, която Джаспър бе виждал някога. Дали Джордж спеше с нея? Щастливец, ако беше така.

След Джоун Баес пяха Одета и Джош Уайт, но тълпата полудя с идването на Питър, Пол и Мери. Джаспър направо не вярваше, че вижда тези велики звезди на живо, без дори да е купил билет. Питър, Пол и Мери изпяха последния си хит, „Носи се по вятъра“, песен, написана от Боб Дилън. Явно беше за движението за граждански права и съдържаше стиха „Колко години могат хората да съществуват, преди да им се позволи да са свободни?“.

Възбудата нарасна още повече, когато излезе самият Дилън. Изпя нова песен за убийството на Медгар Евърс със заглавие „Просто пионка в тяхната игра“. Песента беше загадъчна за Джаспър, но слушателите не обръщаха внимание на многозначителния текст и се радваха, че най-новата музикална звезда на Америка явно е на тяхна страна.

Тълпата се умножаваше с всяка минута. Джаспър беше висок и можеше да вижда над главите на повечето хора, но погледът му вече не стигаше до края на множеството. На запад прочутото продълговато водно огледало водеше до приличния на гръцки храм мемориал на Ейбрахам Линкълн. Замисълът беше демонстрантите да стигнат там по-късно, но Джаспър забеляза, че мнозина вече се движат към западния край на парка, явно с намерението да се настанят на най-добрите места за речите.

Дотук нямаше и намек за насилие, въпреки песимизма — или пък желанието — на медиите.

Фотографите и телевизионните камери сякаш бяха навсякъде. Често спираха върху Джаспър, може би заради прическата му на поп звезда.

Започна статията в ума си. Събитието е пикник в гора, реши той, излетниците обядват на огряна от слънцето поляна, а кръвожадни хищници дебнат в дълбоките сенки на леса около тях.

Тръгна на запад с множеството. Забеляза, че негрите са в най-хубавите си неделни дрехи — мъжете в костюми и със сламени шапки, Жените в ярки басмени рокли и с кърпи на главите, докато белите бяха във всекидневно облекло. Темата на марша се беше разширила и освен за сегрегацията, имаше плакати, които призоваваха за право на глас, работа и жилища. Имаше делегации от профсъюзите, църквите и синагогите.

Близо до мемориала на Линкълн Джаспър се натъкна на Бийп. Заедно с група момичета и тя се беше отправила в същата посока. Намериха място с ясен изглед към сцената на стъпалата на мемориала.