Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— С тази вяра ще превърнем кресливите несъзвучия на нашата нация в красива симфония на братството.
— С тази вяра ще можем да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да лежим в затвора заедно, да отстояваме свободата заедно и да знаем, че един ден ще бъдем свободни.
Джаспър се огледа и видя, че и по черните, и по белите лица се леят сълзи. Дори и той беше развълнуван, макар да се смяташе неподатлив на такива неща.
— А когато това стане, когато дадем на свободата да звънти, когато тя зазвучи от всяко село и паланка, от всеки щат и всеки град, ние ще можем по-бързо да приближим деня, когато всички Божии чеда, черни и бели, евреи и гои, протестанти и католици, ще могат да се хванат за ръце…
Тук той се позабави и множеството утихна.
Гласът на Кинг потрепери от могъщи като земен трус чувства.
— … и да запеем с думите на негърския спиричуъл:
— Най-сетне свободни!
— Най-сетне свободни!
— Хвала на всемогъщия Бог, най-сетне сме свободни!
Кинг отстъпи от микрофона.
От множеството се надигна рев, какъвто Джаспър не бе чувал никога. Всички станаха на крака в порив на възторжена надежда. Аплодисментите не секваха, безкрайни като океански вълни.
Продължиха, докато достолепният беловлас ментор на Кинг, Бенджамин Мейс, пристъпи към микрофона и произнесе благословия. Тогава хората разбраха, че е свършило и най-после неохотно се извърнаха от сцената да се разотидат.
Джаспър имаше чувството, че е преживял буря, битка или любов: беше изтощен, но ликуваше.
Двамата с Бийп се отправиха към дома на семейство Дюър, като едва продумваха. „Еко сигурно ще се поинтересува от това“, рече си Джаспър. Стотици хиляди хора бяха чули призив за справедливост, от който сърцето замираше. Сигурно британската политика с нейните мръсни секс скандали не би могла да се надпреварва с това тук за място на първата страница на вестника.
Прав беше.
Бела, майката на Бийп, седеше на кухненската маса и лющеше грах, а мис Бетси белеше картофи. Щом Джаспър влезе, Бела му съобщи:
— От лондонския Дейли Еко два пъти те търсиха. Някой си господин Пю.
— Благодаря — отговори Джаспър с разтуптяно сърце. — Нещо против да върна обаждането?
— Не, разбира се, обади се.
Джаспър отиде в кабинета и позвъни на Пю.
— Участва ли в марша? Чу ли речта?
— Два пъти „да“. Беше невероятно…
— Знам. Излизаме с всичко това. Можеш ли да напишеш нещо като „бях там“? Толкова лично и импресионистично, колкото ти харесва. Не се главоболи с факти и числа, ще имаме всичко в основния репортаж.
— Ще се радвам да го направя — отговори Джаспър. Това беше подценяване — всъщност той беше в екстаз.
— Нека е голямо. Около хиляда думи. Винаги можем да го орежем при нужда.
— Добре.
— Обади ми се след половин час, а аз ще те свържа с човек, който да го запише.
— Не можете ли да ми дадете още време? — попита Джаспър, но Пю вече беше затворил.
— Бога ми — каза Джаспър на стената.
На бюрото на Уди Дюър имаше американски жълт адвокатски бележник. Джаспър го примъкна и хвана молива. Помисли минута и написа:
„Днес стоях сред множество от двеста хиляди души и чух как Мартин Лутър Кинг променя представата за това какво е да си американец.“
Мария Самърс ликуваше.
Телевизорът в пресслужбата беше включен и тя спря работа, за да гледа Мартин Лутър Кинг, както направиха почти всички останали в Белия дом, включително президентът Кенеди.
Когато речта свърши, Мария сякаш стъпваше във въздуха. Нямаше търпение да чуе какво мисли президентът за речта. Няколко минути по-късно я повикаха в Овалния кабинет. Изкушението да прегърне Кенеди беше още по-силно от обичайното.
— Адски е добър — беше неговата малко разсеяна реакция. После добави: — Той е на път за тук.
Мария се зарадва.
Джак Кенеди се беше променил. Когато Мария се влюби в него, той поддържаше гражданските права с ума си, но не и емоционално. Промяната не се дължеше на връзката им. По-скоро неспирната жестокост и беззаконие на сегрегационистите го бяха потресли и той се отдаде със сърцето си. И рискува всичко с внасянето на новия закон за гражданските права. Мария знаеше по-добре от всеки друг колко се тревожи той за закона.