Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Три нощи слушам цялото ви изпълнение. Мога да изсвиря всичките тези песни.
Дейв погледна Вали и забеляза в очите му трогателно желание. Явно жадуваше за такава възможност.
— Нима? — скептично попита Лени.
— Мога да свиря. Не е трудно.
— Не е ли? — Лени малко се нацупи.
Дейв държеше да дадат шанс на Вали.
— Той е по-добър китарист от мен, Лени.
— По дяволите, това не значи много.
— По-добър е и от Джефри.
— А свирил ли е някога в група?
Вали разбра въпроса.
— В дует. С едно момиче, което пееше.
— Значи не е работил с барабанист.
Дейв знаеше, че това е ключовият момент. Припомни си колко беше изумен, когато за пръв път свири с Гардсмен и откри строгата дисциплина, която барабанният ритъм налагаше на свиренето му. Но той се беше справил и Вали със сигурност също щеше да се справи.
— Дай му да опита, Лени — примоли се той. — Ако не го харесаш, можеш да го отпратиш след първата песен.
Господин Флук подаде глава през вратата и каза:
— Raus! Raus! Време е за шоу!
— Добре, добре, wir kommen — отвърна Лени и стана. — Взимай си брадвата и излизай на сцената, Вали.
Вали тръгна.
Първата песен на втората част беше „Дизи Мис Лизи“, която беше с водеща китара.
— Искаш ли да загрееш с нещо по-лесно? — обърна се Лени към Вали.
— Не, благодаря.
Дейв се надяваше увереността му да е оправдана.
Барабанистът Лу отброи:
— Три, четири, едно.
Вали започна точно навреме и изсвири рифа.
Групата се включи такт по-късно. Изсвириха интродукцията. Точно преди Лени да запее, Дейв улови погледа му. Лени кимна одобрително.
Вали изсвири китарната част съвършено и без видимо усилие.
В края на песента Дейв му смигна.
Изпълниха частта. Вали свири добре във всяка песен и дори на места се включваше във вокалите. Изпълнението му зареди групата и тя успя да изкара момичетата на дансинга.
Това беше най-добрата им част от пристигането в Германия насам.
Когато слязоха от сцената, Лени прегърна Вали и каза:
— Добре дошъл в групата.
Вали почти не спа тази нощ. Докато свиреше с Плъм Нели, той се чувстваше на мястото си като музикант и разбираше, че подобрява групата. Толкова беше щастлив, че се уплаши, че това няма да продължи дълго. Лени сериозно ли каза „Добре дошъл в групата“?
На другия ден отиде в евтиния пансион в квартал „Санкт Паули“, където момчетата се бяха настанили. Пристигна по обед, тъкмо когато ставаха.
Поседя два часа с Дейв и басиста Бъз, мина през репертоара на групата и изглади началата и финалите на песните. Двамата явно приемаха, че той пак ще свири с тях. Вали искаше потвърждение.
Лени и барабанистът Лу изплаваха към три следобед.
— Твърдо ли искаш да се включиш в групата? — направо попита Лени.
— Да — отговори Вали.
— Това е то. Участваш — заяви Лени.
Вали не беше убеден.
— Ами Джеф?
— Ще говоря с него, когато се събуди.
Отидоха в кафенето Харалдс на „Гросе Фрайхайт“, пиха кафе и пушиха около час, после се върнаха и събудиха Джеф. Изглеждаше болнав, което не беше изненада — пил беше толкова много, че изпадна в несвяст. Седна на ръба на леглото, докато Лени му говореше, а останалите слушаха на прага.
— Ти си вън от групата — съобщи Лени. — Мъчно ми е, но снощи ни изложи страшно. Беше толкова пиян, че не можеше да стоиш на краката си да не говорим за свирене. Вали те замести и аз го вземам за постоянно.
— Той е само едно хлапе — изломоти Джеф.
— Не само е трезвен, ами е и по-добър китарист от тебе — отвърна Лени.
— Трябва ми кафе.
— Върви в Харалдс.
Не видяха Джеф повече, докато не тръгнаха за клуба.
Разполагаха се на сцената, малко преди осем, когато Джеф влезе — трезвен и с китара в ръка.
Вали се втренчи притеснено в него. По-рано беше останал с впечатлението, че Джеф приема уволнението си. Може би махмурлукът го е мъчил прекалено, та да спори.
Каквато и да беше причината, той не си беше събрал багажа и не беше заминал. Вали се разтревожи. Беше преживял толкова разочарования — полицията чупи китарата му и той не можа да иде в Минезенгер; Каролин се отказва от изпълненията в Европа; съдържателят на Ел Пасо дърпа шалтера по средата на първата песен. Нима и това щеше да се превърне в поредното разочарование?