Златната клонка

ГЛАВА XXXI

Адонис в Кипър

Остров Кипър се намира само на един ден път с платноход от брега на Сирия. Дори в хубавите вечери планините му се открояват на фона на заревото на огнения залез. Финикийците, народ от търговци и мореплаватели, естествено били привлечени от неговите богати медни мини и горите от ели и величествени кедри, докато изобилието от зърнени храни, вино и зехтин вероятно са го правели обетована земя в сравнение с бедната природа на собствения им каменист, притиснат между планините и морето бряг. И те се заселили на Кипър много рано и останали там дълго, след като на неговите брегове се настанили и гърците, защото от надписи и монети разбираме, че до времето на Александър Велики в Китим (Хитим за евреите) властвували финикийски царе. Естествено семитските колонисти довели със себе си и боговете на родината. Те обожавали ливанския Ваал, който спокойно може да е бил Адонис, а в Амафонт, на южния бряг, въвели ритуалите на Адонис и Афродита, или по-скоро Астарта. И тук, както в Библос, тези ритуали напомняли толкова силно култа към Озирис, че някои хора дори отъждествявали амафонтския Адонис с Озирис.

Но големият център на култа към Афродита и Адонис на Кипър бил Пафос, на югозападния край на острова. Пафос е едно от най-хубавите царства сред многото, на които се разделял Кипър от най-ранни времена до края на IV век преди нашата ера. Областта е хълмиста, със закръглени планински ридове, разнообразена от ниви и лозя, и прорязана с реки, които през вековете са си издълбали корита с огромна дълбочина и пътуването из вътрешността е трудно и уморително. Високата верига на планината Олимп (съвременната Троодос), покрита през по-голямата част от годината със сняг, прикрива Пафос от северните и източните ветрове и го отделя от останалата част на острова. Тук-таме по склоновете на планинската верига са запазени последните борови гори на Кипър, приютили някои манастири в обстановка, достойна за Апенините. Старият Пафос бил разположен на върха на една височина, на около километър и половина от брега, докато новият град е изникнал край залива на около петнадесет километра оттам. Светилището на Афродита в стария Пафос (съвременния Куклия) е едно от най-прочутите в древността. Според Херодот то било основано от финикийски колонисти от Аскалон, но е твърде възможно на това място още преди пристигането им да е съществувал култ към местната богиня на плодородието и новодошлите да са я отъждествили със своята собствена Ваалат или Астарта, тъй като двете най-вероятно са имали нещо много сходно. Ако по този начин двете божества са се слели в едно, можем да предположим, че те са разновидности на онази велика богиня на майчинството и плодородието, чийто култ бил разпространен из цяла Западна Азия от най-ранни времена. Това предположение се потвърждава също от архаичната форма на нейната статуя, както и от развратния характер на ритуала й, защото както формата, така и ритуалите били еднакви с тези на други азиатски божества. Статуята представлявала чисто и просто бял конус или пирамида. Тъй както емблемата на Астарта в Библос била конус, а същото се отнася до богинята, наречена от гърците Артемида, в Перга — в Тамфил, и на богинята-слънце Хелиогабала в Емза — в Сирия. В Голги (Кипър) и във финикийските храмове на о. Малта са намерени конични камъни, които очевидно са служели за идоли. Конуси от пясъчник се откриха и в светилището на Господарката на тюркоаза сред голите хълмове и мрачните пропасти на Синайската планина.