Златната клонка

Най-впечатляващи в умерените климатични зони са промените, настъпващи с растителността в хода на сезоните. Влиянието на сезоните върху животните, макар и голямо, не е така очевидно. Затова съвсем естествено магическите представления, предназначени да прогонят зимата и да върнат пролетта, слагат ударение върху растителността и дърветата и в тях растенията имат повече място от животните и птиците. Но двете страни на живота — растителна и животинска, не били разделени в съзнанието на онези, които изпълнявали церемониите. Нещо повече, те смятали връзката между животинския и растителния свят дори по-близка, отколкото е в действителност, и често съчетавали инсценираното представяне на възраждането на растенията с действителен или привиден съюз на половете, та едновременно и със същото действие да допринесат за множенето на плодовете, на животните и на хората. За тях жизненото и плодотворното начало и при животни, и при растения било единно и неделимо. Да живееш и да направиш нещо да живее, да се храниш и да създаваш деца — такива били в миналото главните изисквания на хората по отношение на бъдещето, стига светът да продължавал да съществува. Човешкият живот би могъл да се обогати и разкраси, ако се прибавят и други неща, но не се ли задоволят преди всичко първичните нужди, ще престанат да съществуват самите хора. Затова двете неща — храната и децата — било основното, което хората искали да си осигурят, като изпълнявали магически ритуали за регулиране на сезоните.

По всичко личи, че тези ритуали били най-разпространени и най-тържествено изпълнявани по земите, които опират на Източно Средиземно море. Под имената Озирис, Тамуз, Адонис и Атис народите на Египет и Западна Азия представяли ежегодното повяхване и възраждане на живота, особено на растителния живот, като бог, който всяка година умира и отново възкръсва. Имената и подробностите в ритуалите са различни, но по същество те са еднакви. Сега ще разгледаме предполагаемата смърт и възкресение на това източно божество, което има много имена, но в същност е едно. Започваме с Тамуз или Адонис.

Култът към Адонис бил разпространен сред семитските народи на Вавилон и Сирия, а гърците го заели от тях още в VII век преди новата ера. Истинското име на божеството било Тамуз, названието Адонис е чисто и просто семитското adon, т.е. господ, почетната титла, с която се обръщали към него почитателите му. Но по погрешка гърците превърнали почетната титла в собствено име. От религиозната литература на Вавилон излиза, че Тамуз е младият съпруг или любовник на Ищар, великата богиня-майка, олицетворение на възпроизводителните сили на природата. Връзката им се споменава доста неясно и частично в митове и ритуали, но от тях може да се разбере, че всяка година Тамуз умирал, минавайки от слънчевата земя в мрачния свят и всяка година неговата божествена любовница тръгвала да го търси „в земята, от която връщане няма, от тъмната сграда, където прах покрива врати и резета“. Докато отсъствувала, преставало да действува любовното влечение, хора и животни забравяли да възпроизвеждат своя вид, изобщо животът бил заплашен с изчезване. Дотолкова тясно били свързани с богинята половите функции на цялото животинско царство, че в нейно отсъствие те не можели да се изпълняват. Затова великата богиня Еа изпращала пратеник да спаси онази, от която зависело толкова много. Суровата богиня на ада на име Алату или Ереш-Кигал без особено желание разрешавала да напръскат Ищар с водата на живота и тя, а вероятно и любовникът й Тамуз, да се върнат заедно на горния свят и така да се възроди цялата природа.