Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
В няколко вавилонски химна се съдържат жалби по покойния Тамуз. Те го оприличават на растения, които бързо повяхват. Той е:
Изглежда, всяка година около деня на лятното слънцестоене през месеца, който носел неговото име — тамуз, оплаквали смъртта му при пискливите звуци на флейтите. По всичко личи, че погребалните песни са се пели над измита с чиста вода, намазана с масло и облечена в червена дреха статуя на мъртвия бог, а наоколо се стелел димът на тамяна, който сякаш трябвало с острата си миризма да разбуди заспалите му сетива и да го изтръгне от мъртвешкия му сън. В една от тези погребални песни, наречена „Скръбта на флейтите по Тамуз“, като че ли все още чуваме гласовете на певците, които нареждат припев, и долавяме далечните проточени звуци на флейтите:
Трагичната история и печалните ритуали за Адонис са по-добре известни от описанията на гръцките автори, а не от фрагментите от вавилонска литература или краткия пасаж на пророка Йезекиил, който видял жените на Ерусалим да плачат за Тамуз при северните порти на храма. Отразено в огледалото на гръцката митология, ориенталското божество се появява като красив младеж, обичан от Афродита. Като малко бебе богинята го крила в сандък и дала да го пази Персефона, богинята на отвъдния свят. Но Персефона отворила сандъка, видяла красивото бебе и отказала да го върне на Афродита, макар богинята на любовта да отишла сама в ада, за да откупи любимия си от властта на гроба. Спора между двете богини — на любовта и на смъртта, уредил Зевс, който постановил, че Адонис ще прекарва при Персефона в долния свят едната част от годината, а другата — с Афродита на горния. В края на краищата младежът загинал, докато бил на лов за глигани, или от ревнивия Арес, който се превърнал в глиган, за да постигне смъртта на съперника си. Горчиво оплаквала Афродита своя любим и изгубен Адонис. В тази си форма митът за съперничеството на Афродита и Персефона за Адонис явно отразява борбата между Ищар и Алату в земята на мъртвите, докато решението на Зевс Адонис да прекарва част от годината под, а другата над земята е само гръцка версия на ежегодното изчезване и появяване на Тамуз.
Глава XXX
Адонис в Сирия
Митът за Адонис бил локализиран и ритуалът му се изпълнявал при голяма тържественост на две места в Западна Азия. Едното — Библос, на сирийския бряг, а другото — Пафос, на о. Кипър. Те били също големи центрове на култа към Афродита, или по-скоро към семитското й съответствие Астарта, и ако се вярва на легендите, цар и на двата града бил Кинир, бащата на Адонис. Библос бил по-древният от двата града; в същност той имал претенциите да е най-старият финикийски град, основан в зората на света от великия бог Ел, отъждествяван от гърци и римляни съответно с Кронос и Сатурн. Но във всички случаи той минавал в исторически времена за свято място, религиозна столица на страната, Мека или Ерусалим за финикийците. Градът се издигал на височина край морето и в него имало голямо светилище на Астарта; в храма, сред заобиколен от сводести галерии просторен открит двор, към който отдолу водело стълбище, се издигал висок конус или обелиск — оброчната статуя на богинята. В това светилище изпълнявали ритуалите в чест на Адонис. Нещо повече, целият град бил посветен на него, а реката Нар Ибрахим, която се влива в морето малко по на юг от Библос, носела в древността името Адонис. Това било царството на Кинир. Изглежда, че от най-ранни до най-късни времена градът се управлявал от царе, подпомагани вероятно от сенат или от съвет на старейшини.