Златната клонка

Тълкуванието, което се опитах да дам на тези церемонии, следвайки стъпките на Манхард, се потвърди в значителна степен след написването на тази книга от откритието, че туземците от Централна Австралия системно изпълняват магически церемонии, предназначени да събудят спящите природни сили при приближаването на онова, което бихме могли да наречем австралийска пролет. По всичко личи, че никъде другаде смяната на сезоните не е по-внезапна и контрастът между тях по-впечатляващ, както в пустинята на Централна Австралия, където в края на продължителен сух период след няколкодневни проливни дъждове пясъчната и камениста пустиня, сякаш царство на тишината и безнадеждността на смъртта, се превръща внезапно в усмихнато с весела зеленина пространство, гъмжащо от множество насекоми и гущери, жаби и птици. Дори и европейци са сравнявали приказната промяна, която настъпва в природата по такова време, с магия. Какво чудно тогава, че дивакът наистина гледа на нея по този начин. А точно когато приближава добрият сезон, туземците от Централна Австралия предпочитат да изпълняват онези магически церемонии, чието предназначение е да умножат растенията и животните, които използуват за храна. Затова тези церемонии предлагат близка аналогия с пролетните обичаи на нашите европейски селяни не само от гледна точка на времето, когато се празнуват, но и на целта си, защото едва ли можем да се съмняваме, че създавайки ритуалите, предназначени да помогнат за възраждането на растителния свят напролет, нашите първобитни прадеди не са се ръководели от някакво сантиментално желание да помиришат уханието на минзухарите или да откъснат утринна иглика и да гледат как жълтите нарциси танцуват на лекия вятър, а от съвсем практически съображения, които положително не са били така абстрактно формулирани — че животът на човека е неразривно свързан с този на растенията и ако загинат те, той няма да остане. И можем да предположим, че също както австралийските диваци и европейските диваци в прастари времена са вярвали в резултатността на своите магически ритуали, потвърдена от наблюдението, че рано или късно тяхното изпълнение неизбежно ще е последвано от съживяване на растителния и животинския свят — целта, която са преследвали. Видът на свежата зеленина по храсталаци и гори, на пролетни цветя, разцъфнали по мъхести брегове на реки и потоци, на идващите от юг лястовици и на слънцето, което с всеки изминат ден се издига все по-високо на небето, са приветствувани от тях като видими признаци, че заклинанията им наистина са имали резултат и са им вдъхвали бодра увереност, че не е лош светът, който могат да моделират по свое желание. Само в есенните дни, когато лятото започвало да пожълтява, тяхната увереност отново се разклащала от съмнения и опасения, вдъхнати от симптомите на упадък, доказващи колко напразни са били всичките им усилия да отклонят завинаги приближаването на зимата и на смъртта.