Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Ако се съди по името, семитският цар, който носел името Кинир, бил арфист също както цар Давид, защото името Кинир е очевидно свързано с гръцката „кинира“, „ира“, а тя на свой ред идва от семитската „кннор“ — „лира“, точно думата, използувана за инструмента, на който Давид свирел пред Саул. Вероятно няма да сгрешим, ако приемем, че в Пафос, също както и в Ерусалим, свиренето на лира или арфа не било просто забавление, предназначено да запълни свободно време, а част от религиозната служба, докато впечатлението, оставено от техните мелодии, са отдавали, подобно ефекта на виното, на прякото божествено вдъхновение. И действително в Ерусалим официалното духовенство в храма пророкувало при музикалния съпровод на арфи, псалтери и цимбали, а по всичко личи, че и неофициалното духовенство, ако можем да наречем така пророците, се нуждаело от същия стимул, за да изпадне в екстаз, състояние, смятано за пряк контакт с божеството. Четем например за група пророци, идващи от високо място; предшествували ги хора, които свирели на псалтери, дайре, свирка и арфа, а те както си вървели, предричали. Освен това, когато обединените сили на Юда и Ефраим, преследвайки врага, прекосявали пустинята Моаб, не могли да намерят три дни вода и щели да умрат от жажда заедно с товарните животни. В това тежко положение пророкът Елиша, който бил с армията, повикал свирач и го накарал да свири. Под влияние на музиката той наредил на войниците да копаят ровове в песъчливото леговище на безводната пустинна река, през която минавала армията при своя поход. Те го послушали и до сутринта рововете се напълнили с вода, която се отцедила под земята от голите, сурови планини от двете им страни. Пророкът, който открил вода в пустинята, напомня съвременните иманяри, които търсят вода с помощта на върбово клонче, въпреки че пристъпил към решението по различен начин. Между другото той помогнал на родината си с още нещо. Защото дебнещите обитатели на Моаб видели от леговищата си сред скалите как червеното слънце на пустинята се отразява във водата и като решили, че това е кръвта, или по-скоро предзнаменование за кръвта на враговете им, събрали кураж да нападнат лагера, но били разгромени и изклани.
Освен това, също както облаците на меланхолията, които подтискали от време на време мрачното съзнание на Саул, се смятали за зъл дух, изпратен от бога да го мъчи. Тържествените звуци на арфата, които го успокоявали и внасяли ред в тревожните му мисли, вероятно са изглеждали на измъчения цар като нашепващия спокойствие глас на самия бог или на добрия му ангел. Дори в наши дни един голям религиозен автор, който сам е много чувствителен към магията на музиката, казва, че музикалните ноти с тяхната способност да накарат кръвта да ври и да стопят сърцето, не могат да са само празни звуци: не, те са дошли от по-висша сфера, излияния на вечна хармония, ангелски гласове, хвалебствен псалом на светиите. По този начин примитивните фантазии на първобитния човек се преобразяват и неговото фъфлене отеква с могъщ тътен в музикалната проза на Нюмън. Наистина влиянието на музиката върху развитието на религията е въпрос, чието проучване ще възнагради непредубедения изследовател. Защото не може да има съмнение, че това най-интимно и въздействуващо от всички изкуства, е допринесло много не само за изразяването, но и за създаването на религиозни чувства и по този начин дълбоко е променило повече или по-малко тъканта на вярата, на която на пръв поглед само служи. Наравно с пророка и мислителя музикантът има свой дял в създаването на религията. Всяка вяра има съответна музика и разликата между религиите сякаш може да се изрази с музикално нотиране. Така например пропастта, която отделя дивото веселие на Кибела от тържествения ритуал на католическата църква, се измерва с пропастта, която отделя нестройните звуци на цимбали и тамбурини от тържествените хармонии на Палестрина и Хендел. В различната музика проличава и духовното различие.
ГЛАВА XXXII
Ритуали на Адонис
Всяка година на празниците на Адонис хората и предимно жените от Западна Азия и по гръцките земи оплаквали с горчиво вайкане смъртта на божеството, изнасяли завити като мъртъвци негови статуи, сякаш отивали на погребение, а после ги хвърляли в морето или в потоци. По някои места на следния ден празнували връщането му към живота. Но на различните места церемониите малко се различавали по своя характер, очевидно и по времето, когато се празнували. В Александрия излагали статуите на Афродита и Адонис на две ложета и край тях слагали всевъзможни зрели плодове, питки, растения в саксии и мънички зелени, изплетени от анасон беседки. Единия ден празнували сватбата на любовниците, а на следващия облечени в траур жени с разпуснати коси и разголени гърди носели статуята на мъртвия Адонис към брега на морето и я предавали на вълните. Но те не били обхванати от безнадеждна скръб, защото пеели за загубения, който отново ще се върне. Датата, на която се изпълнявала тази александрийска церемония не е точно установена, но по споменатите зрели плодове може да се съди, че става дума за късно лято. В голямото финикийско светилище на Астарта в Библос всяка година скърбели за смъртта на Адонис при съпровод на жалните звуци на флейти, с плач, вайкане и блъскане по гърдите, но вярвали, че на следващия ден той ще се върне към живот и ще се възнесе на небето пред очите на обожателите си. Разстроените поклонници, останали на земята, си обръсвали главите също както египтяните при смъртта на божествения бик Апис; жените, които не можели да понесат лишаването от красивите си къдри, трябвало на определен ден от празненствата да се отдадат на странници и да посветят на Астарта припечеленото със срама си.