Златната клонка

Ако направим преглед на сведенията по този въпрос (макар не всички те да са представени на читателя), ще стигнем до извода, че много народи на Западна Азия са имали култ към една Велика богиня-майка, олицетворение на всички възпроизводителни сили на природата. Те я свързвали под различни имена, но с еднакви в основата си митове и ритуали, с някакъв любовник или по-скоро поредица от божествени, но смъртни любовници, с които тя се съчетавала година след година и тяхното полово сношение се смятало съществено необходимо за плоденето на много животни и растения. Освен това приказното единение на божествената двойка се стимулирало и в същност умножавало на земята от действителното, макар и временно единение на човешките полове в светилището на богинята, предназначено да осигури плодородието на земята и размножаването на хора и животни.

Твърдят, че обичаят с религиозната проституция в Пафос бил въведен от цар Кинир и се практикувал от дъщерите му, сестрите на Адонис, които, като си навлекли гнева на Афродита, трябвало да се съвъкупляват с чужденци и свършили дните си в Египет. В тази си форма преданието вероятно е придобило подробността с гнева на Афродита от по-късен автор, който можел да разглежда това шокиращо нашето чувство за морал поведение единствено като наложено от богинята наказание, а не като жертва, принасяна редовно от нейните поклонници. Във всеки случай легендата показва, че към обичая трябвало да се придържат и пафоските княгини, а не само жените с по-скромен произход.

Сред легендите, които се разказват за Кинир, предшественик на царете-жреци на Пафос и баща на Адонис, има някои, които заслужават нашето внимание. Преди всичко за нето се казва, че създал сина си Адонис в кръвосмесително сношение с дъщеря си Мира на празник на Житната богиня, на който облечени в бяло жени поднасяли житни венци като първи плодове на жътвата и трябвало да спазват девет дни строго целомъдрие. За много древни царе се разказват легенди за кръвосмесителни връзки с дъщери. Малко вероятно е тези разкази да нямат действителна основа и също така невероятно е те да се отнасят до случаен изблик на неестествена похотливост. Можем да подозираме, че те се основават на обичай, който действително се е спазвал по определена причина и при определени обстоятелства. Имаме основание да смятаме, че в страните, където царското потекло се проследявало единствено по женска линия и следователно царят оставал на власт единствено благодарение на брака си с потомствена княгиня, която била действителният самодържец. Много често князът се женел за собствената си сестра, наследничка на династията, за да се сдобие с короната, която иначе би отишла заедно с ръката й у друг мъж, може би чужденец. Не би ли могло същото правило за унаследяване на властта да се е превърнало в мотив за кръвосмешение с дъщеря? Защото, след като заемал трона само благодарение на брака си с царицата, струва ми се, естествен е извод от правилото, че царят трябвало да го освободи при нейната смърт. С прекратяването на този брак се прекратявало и правото му върху трона и веднага преминавало у съпруга на дъщеря му. И ако царят искал да управлява и след смъртта на жена си, единственият начин да продължава да го прави по законен път бил да се ожени за дъщеря си и чрез нея да продължи да носи титлата, която преди това носел благодарение на майка й.