Горещата конспирация

— Аз ще се заема, стари приятелю — рече дон Силвио. — Някоя и друга благословия няма да ми е излишна.

По мостчето изтича човек от групата на Тогаци, който носеше пратката от Барселона. Предаде я на Скофийлд и набързо обясни, че се връща обратно, за да откара ранения си приятел на „частен лекар“, личен познат на дона. Брандън разкъса дебелия плик и разгърна листата. Седна в близкия стол и се зачете, усещайки, че кардинал Паравачини го фиксира с поглед.

След няколко минути Скофийлд пусна листата в скута си и вдигна очи към кардинала.

— Голяма промяна, а, отче?

— Нямам представа за какво говорите — отвърна Паравачини. — Не съм чел това, тъй като то не е мое. Ако сте забелязали, пликът е адресиран до някой си Дел Монте, а това не е моето име. Личната кореспонденция, също като изповедта, е неприкосновена.

— Сериозно? Защо тогава писмото беше отворено?

— По волята на моя млад послушник, когото убихте. Ще се моля за душата му, дори за душите на онези, които го убиха, както Исус се е молил за римляните, разпънали го на кръста.

— Звучи красиво. И все пак защо този млад човек ви донесе това?

— Трябваше да попитате него. За жалост сега това е невъзможно. Допускам, че писмото е било погрешно оставено в пощенската ми кутия в Беладжио, която използвам, когато съм далеч от Рим.

— Дел Монте ни най-малко не наподобява Паравачини.

— В бързината се допускат грешки, особено когато млад човек се старае да бъде в услуга на своя далеч по-възрастен наставник.

— Значи е бил свещеник?

— Не. Той бе един обещаващ младеж, който за нещастие се отклони от вярата си, а и от закона…

— Ваше високопреосвещенство — рязко се намеси Тогаци, — напразно губите време, а лъжите само умножават греховете ви. Направих снимки, от Милано, от първия до третия куриер, който дойде в Беладжио. Никой не е спирал пред никаква пощенска кутия. Преди да се оттеглим, снимах този човек. Носеше свещеническа яка и безпогрешно откри пътя към имението Паравачини.

— Шокирате ме, дон Силвио. Говорите неща, които изобщо не са ми известни, а отговорите са у един мъртвец, убит от този смахнат американец.

— И ти не си губи времето, стари приятелю — обърна се Тогаци към Брандън. — Имаме си начини да се справяме с подобни невероятни лицемери. Каква промяна спомена преди малко?

— Новината не е добра — отвърна Скофийлд, като вдигна листата. — Ускоряват изпълнението… Матарайзен е решил да избързат… Ето слушай. „Скоро ще обявя нова дата, вероятно от друго място. Не мога да се свържа с нашия човек в Лондон и това ме тревожи. МИ-пет ли са го хванали? И ако е така, проговорил ли е? Жена му твърди, че не знае нищо, но тя поначало не е била посветена. Настоящото положение е крайно обезпокоително. На следващите страници ще откриете кодираните късовълнови предавания за секторите в реда, в който са извършени. Това са обширни региони, специфичните данни трябва да сте запомнили. Използвайте компютърния си достъп за дешифриране. Ако действително реша да сменя местонахождението си, то ще използвам някоя от безбройните възможни бази, които са достатъчно добре оборудвани, а и там никой не ще бъде в състояние да ме открие. Останете на поста си. Моментът настъпва. Светът ще се промени.“ Тук свършва, няма подпис, естествено, но това е Матарайзен. Невероятната ирония се състои в това, че Гуидероне, собственият му довереник, ако не и върховен водач, уби тяхната къртица в Лондон, този, когото той не можа да открие. А още по-невероятно е онова, което аз самият постигнах чрез Ленард Фредерикс, да разединя двамата копелдаци… Зная, че думите ми не ще ви обидят, отче, с поведението си вие много по-злостно скверните църквата.