Горещата конспирация

— Мъж в опърпани дрехи, скъсано яке и омачкани панталони.

— Виждам го — рече Брей, забелязал получателя, нисичък човечец, който вървеше с бърза крачка. — Ти виждаш ли го, Силвио?

— Естествено. Насочва се към оставените велосипеди. Не се бавете! Някой да дойде да извади мотора от багажника. Последвайте го.

Най-бързият от телохранителите изпълни заповедта, извади мотора, запали двигателя, метна се на седалката и след секунди беше по петите на онзи с велосипеда. Няколко минути по-късно преследвачът се обади по радиото:

— В най-гадната част на града хлътна, синьор! Велосипедът е нов и много скъп. Страх ме е да не ме очистят.

— Още по-страшно ще стане, ако го изпуснеш, приятелю — рече дон Силвио Тогаци.

— Всемогъщи Боже, предаде пакетчето на друг просяк!

— Не се отделяй от него — заповяда донът.

— Побягна по улицата към една стара църква, синьор. Млад свещеник излиза на стълбите! Онзи му подава плика. Това е Църквата на Светото причастие.

— Скрий мотора и остани там. Ако свещеникът тръгне нанякъде, последвай го, capisce18?

— С цялото ми сърце и душа, дон Силвио.

— Grazie. Ще бъдеш възнаграден.

— Prego, дон… Напуска църквата! Тръгва нагоре по тротоара. Спира до една кола, много стара, много очукана.

— Най-безопасната за такъв квартал — отбеляза Тогаци. — Какъв модел е?

— Не мога да кажа. Толкова е смачкана и изподраскана. Малка е, капакът е наполовина откъртен, навярно е фиат.

— Номерът?

— Табелата е усукана, надраскана… Свещеникът се качва и пали.

— Не го изпускай, следвай го доколкото е възможно. Твоите приятелчета са в другата кола, ние ще бъдем в тази. Съобщавай за всеки завой… Брандън, качвай се.

Последвалото разкритие бе крайно изненадващо, тъй като имението Паравачини все едно бе затворено за посетители, поддържаше го малобройна прислуга, знамето на рода бе свалено наполовина, което означаваше, че тук не присъства никой от видните представители на фамилията. Жестокият край на Карло Паравачини едновременно бе шокирал и поставил нащрек жителите край езерото. Някои се молеха за душата му, други го проклинаха, малцина изпитваха колебливи чувства. И въпреки това малкият очукан автомобил пое по шосето към Беладжио, сетне, без да губи време, сви в отклонението, водещо на север, към земите на Паравачини. Някоя важна личност все пак присъстваше там, някой с достатъчно власт, за да получи пратката от Барселона, някой от членовете на Матарезе.

— Върни се в къщата по възможно най-бързия начин! — нареди Тогаци, като се обърна към Скофийлд. — У дома на балкона има телескопи, може би ще научим нещо.

Надеждите се оправдаха. Телескопът, насочен към имението Паравачини, визираше огромната яхта, зад нея моравите и безбройните замлъкнали фонтани. Имението изглеждаше странно запуснато, сякаш изящната обстановка обещаваше хора в елегантни дрехи, а не студени бели статуи. Внезапно се появиха двама мъже, по настланата с чакъл пътека пред имението. Единият бе възрастен, другият млад, и двамата облечени в тъмни панталони и свободни спортни ризи.