Горещата конспирация

— Кои са? — попита Брей, като се дръпна, за да може дон Силвио да погледне. — Познаваш ли ги?

— Единия познавам много добре и той е отговорът на въпроса кой управлява Матарезе в Италия. Другия не познавам, но мога да предположа кой е; видяхме го само в гръб, и то отдалеч.

— Кой е?

— Шофьорът на малката очукана кола, когото проследихме дотук.

— Свещеникът?

— И двамата са свещеници. Възрастният е кардинал Рудолфо Паравачини, прелат със значително влияние във Ватикана.

— Той ли е водачът на Матарезе в Италия?

— Чичо е на покойния неоплакан Карло Паравачини, онзи с птиците.

— Ами Ватикана?

— Бих казал, че кръвта между фамилиите е по-силна от кръвта Христова. Поне в този случай.

— Прайс го спомена, Лезли също. Но нищо конкретно.

— То е пред очите ти, Брандън. Погледни. Качиха се на яхтата, на задната палуба. Кажи ми какво виждаш.

— Както кажеш. — Скофийлд отново зае мястото зад телескопа. — Мили боже, старчокът отваря пратката от Барселона. Излиза, че си прав!

— Въпросът е, какво ще правим оттук нататък?

— Мястото не ми изглежда здраво укрепено. Защо да не действаме сега, преди да успее да предаде съдържанието на пакета или преди да го унищожи, което също е вероятно.

— Съгласен съм.

Извикаха телохранителите и всеки погледна през телескопа. Плана изработиха бързо, Скофийлд и Тогаци се върнаха години назад, припомниха си времето, когато заедно проникваха във вражески територии. Двама от телохранителите тръгнаха, другите трима останаха при дона и Брандън.

— Ти няма да мърдаш оттук — каза Тогаци на италиански, като кимна на човека, който пазеше тежката врата към къщата в гората. — Поддържай връзка с нас, а ако се появят натрапници, знаеш какво да правиш.

— Si, господарю. Първо най-отдалечените мини.

— Мини? — Скофийлд се изправи в плетения стол. — В хълмовете над Портофино?

— Спомни си — каза Тогаци. — Никой не успяваше да припари до същинския ни лагер. Възпламенявахме мините околовръст и всеки, който тръгнеше да ни търси, се парализираше от страх и не смееше и крачка да направи.

— Връщаха се по стъпките си, напускаха района, а в това време ние премествахме лагера — подсмихна се Брандън. — Никакви жертви, никакъв риск от международен скандал, експлозиите се обясняваха с неоткрити мини, останали от партизанските войни.

— Добавил съм и една новост — скромно обясни дон Силвио. — Сега съм поставил и вътрешни мини, много по-близо до пътеката, а и няколко под нея, които също се възпламеняват от къщичката при портата.

— Va bene19 — вече с глас се засмя Скофийлд.

— Вие двамата — продължи Тогаци на италиански към последните от малката бойна група, — ще ни придружите, оставяте ни на стотина метра над имението. После продължавате до паркинга и заемате позиция.

— Si — отвърнаха младите мъже.