Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Никой друг ли не е живял в къщата?
— Само един иконом, прислужник или както там им казват. Обитавал стая на етажа, където открихте Уолбърг. Бил правоспособен болногледач, а Уолбърг го наел, защото си падал малко нещо ипохондрик. Съпругата му починала преди няколко години, двете му дъщери са омъжени и живеят в Лос Анжелис и Сан Антонио. Не се очакват усложнения. Телефонният секретар се включва на запис за отсъствие от града.
— Ти какво очакваш?
— Надявам се онези три приятелчета от Матарезе, Фаулър, Уайтхед и Никълс, да изпаднат в паника, като не успеят да го открият. Пък ако и ти си свършил работата в Ню Йорк и Палм Бийч, ще си помислят най-лошото и ще почнат да си търсят убежище. Тогава можем да очакваме и да допуснат грешки.
— Аз наистина си свърших работата, Франк. А как да разбирам необходимостта от присъствието ни в Лондон?
— Дръж се здраво или най-добре седни. Матарайзен е избягал от МИ-пет.
— Невъзможно! — изкрещя Прайс.
— Напротив, оказа се напълно възможно. — Няма да навлизам в подробности, това е истината и се предполага, че вече пътува някъде из Европа.
— Всемогъщи Боже!
— Това не е всичко. Скофийлд и неговият приятел Тогаци са открили връзката на Матарезе в Милано. Въпросният кардинал Паравачини, когото споменаваш в доклада си.
— Не се учудвам — отбеляза Прайс. — На сигурно място ли е?
— Не, самоубил се е. Прострелял се в главата, като разбрал, че е разкрит.
— Дали са му пистолет?
— Дръпнал го от ръката на стария Тогаци. Въпросът е, че посредством верига от куриери кардиналът получил пратка от Матарайзен. По-съществените данни са компютърно кодирани, затова са препратени на Кайзерграхт. Най-важното е, че Матарезе ускоряват изпълнението на плана…
— Ускоряват — викна Прайс. — Та ние бездруго разполагаме с броени дни!
— Затова и Скофийлд настоява да се върнеш. Не казва защо, нито на мен, нито на Джефри. Това трябвало да свършите само вие двамата.
— Лаконично се изразява старият вълк!
— Всички имате билети за полета на Конкорд утре сутринта в девет и половина от летище Кенеди. Пилотът е капитан Терънс Хендерсън, наш добър приятел от МИ-пет. Ще ви посрещне в чакалнята и ще ви придружи до самолета.
— Не ни остава много време.
— Хеликоптер ще ви вземе от откритата площадка западно от паркинга на хотела и ще ви откара където трябва. Подсигурили сме разрешение за полета. Хеликоптерът ще пристигне след петдесетина минути.
— Тая смяна на часовите зони направо ще ни съсипе.
— Въртележката едва започва. На Хийтроу ще ви чака друг самолет. Лейтенант Консидайн ще ви достави директно в Милано, при Брандън и Тогаци.
— Както неведнъж съм ти казвал, Жмичка, ти си истинско съкровище.
— Никога не съм го крил, Кам. Стягайте си багажа.
Полетът до Лондон премина гладко. Капитан Хендерсън се оказа съвършеният британски офицер, изпълняващ военна мисия; сдържаният му тон издаваше безспорен авторитет, човек, на когото никой дори не помисля да противоречи.
— Когато кацнем — каза Хендерсън, — моля, останете на борда, докато всички останали напуснат кабината. Аз ще ви придружа през митническия контрол.
— Ей, ама вие наистина здраво пипате, а, капитане? — обади се Лутър, заел място до пътеката срещу Прайс и Монтроуз. Да не сте някой действащ Джеймс Бонд?
— Нямам представа за какво говорите, сър. — Хендерсън се усмихна искрено, с весело пламъче в очите. Наведе се и прошепна: — Съветвам ви да не настоявате, да не взема да включа някоя бомба със закъснител и да ви взривя както си седите на местата.
— Ей, човече, и аз съм от племето на летящите…
— Това ми е известно, командир…
— Не сте първият, дето ме повишава.
— Защо не дойдете в пилотската кабина. Може да ви хареса.
— Ще взема да се съглася… пък и ще надзиравам какви ги вършите.
— Бъди мой гост, друже. Хайде ела.
Лутър стана от мястото си и го последва по пътеката.
— Искам да дойда с теб в Милано — обърна се Лезли към Прайс.
— Този път не — отвърна Камерън. — Говорих с Джеф Уотърс от чакалнята на Конкорд и разбрах, че Скофийлд праща Антония обратно в Лондон.
— Аз не съм Антония — отсече подполковник Монтроуз.
— Кротко, госпожо офицер, още не съм свършил. Джеф каза също, че Брей е поискал цял камион чудати машинарии… „побъркан човек“, бяха точните думи на Уотърс, и те трябвало да бъдат прекарани със самолет до неизвестно засега назначение.
— И Джефри е дал съгласие?
— Каза нещо много смешно. Че когато Беоулф Агът се държи по този начин, то обикновено значело, че е надушил нещо.