Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Не!
— Ами тогава не го отваряй. — Мъжът внезапно се хвърли напред, сграбчи прислужника за раменете, събори го и блъсна главата му с коляно. Онзи падна, от носа му шурна кръв и той изгуби съзнание. Пратениците на Тогаци завлякоха тялото в някакво помещение, затвориха вратата и се заеха да извършат бързо, но щателно претърсване. В библиотеката се натъкнаха на прислужница; беше облечена в униформа и полегнала във фотьойла прелистваше картинна енциклопедия.
— Scusi, signori!21 — Жената скочи от стола и заговори бързо на италиански. — Казаха ни, че щом си вършим работата, може и да си почиваме, да се забавляваме дори.
— Кой ти го каза?
— Негово високопреосвещенство кардиналът.
— Кой друг е в къщата?
— Кардинал Паравачини, синьор Роси и…
— Синьор Роси? — прекъсна я мъжът, повалил прислужника на входа. — Той свещеник ли е?
— За Бога, не, signore! Идва тук по няколко пъти в седмицата и все с различна жена. Развратник. От неудобство пред кардинала ги праща да си вървят много рано, докато е още тъмно.
— Друг? Май каза, че има и други.
— Да, още един. Бруно Давино. Той отговаря за охраната на имението.
— Сега къде е?
— Повечето време прекарва на покрива, сър. На едно място има заслон, да пази от слънцето. Той казва, че оттам виждал езерото и пътищата. Това му бил наблюдателният пост.
— Che cosa?22 — викна някой откъм вратата. След миг се появи висок едър мъж с изкривено от гняв лице. — Нещастни червеи, видях ви как допълзяхте по пътя, но не забелязах да си тръгвате! Какво се мотаете тук?
— A spiacente, signore23 — отвърна вторият от хората на Тогаци, обърна длани нагоре, протегна ръце и бавно тръгна към горилата. — Дойдохме да почетем паметта на великия дон Карло… — Застана между приятеля си и наемника на Матарезе. Не за пръв път прилагаха този трик, целящ да пресече линията на видимост. Приятелят му тутакси извади от джоба си пистолет със заглушител. В мига, когато помощникът му продължи да върви, откривайки мъжа в рамката на вратата, той даде два изстрела със смъртоносна точност и шефът на тукашната охрана падна мъртъв.
Жената пое дъх да изпищи; вторият от хората на Тогаци се втурна към нея, сложи ръка на устата й, а с другата й нанесе удар в гърдите с такава сила, че въздухът излетя от дробовете й, заглушавайки звука. От джобовете си мъжът извади тънко въже и широка лепенка, завърза прислужницата за един дървен стол и сложи лепенката на устата й.
— Сега сме сигурни, че няма да мърда оттук.
— Свършихме — рече помощникът му. — Чисто е. Да вървим на следващата позиция.
Вторият автомобил спря за кратко. Скофийлд и Тогаци слязоха и тръгнаха бързо към близката гора, доколкото позволяваха отслабващите им крака. Колата продължи по пътя с изключен двигател и спря на моравата отляво на голямата къща, невидима откъм яхтата. Третият и четвъртият от групата на дона стъпиха на тревата, безшумно затвориха вратите и тръгнаха покрай стената на къщата. Спряха, когато достигнаха откритата южна морава. Прекрачеха ли по-нататък, от яхтата щяха да ги забележат. Което бе недопустимо, тъй като онези, заради които бяха дошли, се намираха на яхтата, а те трябваше да пресекат всички възможни изходи. Тъкмо затова хората на дона от първия автомобил бяха разположени отдясно на голямата къща, прикрили се на десет стъпки от чакълената пътека. Схема на действие тип пинсета, фланговете подсигурени.
Две бяха причините, за да изберат точно тази тактика. Първото и най-важно съображение бе числеността на наемниците. Нямаше как да разберат на колко души могат да се натъкнат. А второто бе напълно реалната възможност, ако хората на Тогаци бъдат забелязани, кардинал Паравачини да унищожи материала от Барселона, например да подпали плика. И тъй, най-важно бе да се предотврати бягството на когото и да било от имението и да се използва елементът изненада.
За да изпълнят второто условие, Скофийлд и донът се съблякоха в гората край езерото. Останаха по бански, а на кръста си вързаха непромокаеми торбички, в които носеха пистолетите си. Предвид възрастта и двамата носеха шнорхели, да изминат спокойно разстоянието под вода. Целта им бе да достигнат десния борд на яхтата, където имаше метална стълбичка за плувци, пожелали да се върнат на долната палуба. Принудени да си припомнят някогашни превъплъщения от Италия, Сицилия и Черно море, двамата бивши суперспособни тайни агенти се гмурнаха във водите на езерото Комо.
Брандън и Тогаци се подразниха от необходимостта да използват шнорхелите, но поне не се чувстваха прекалено изморени, когато достигнаха стълбичката. Донът се закашля и Скофийлд се принуди да потопи главата му под водата. Тогаци изплува, в очите му се четеше бяс, ала Брей сложи пръст на устните си и донът разбра. Не биваше да издават и звук. Скофийлд отвори непромокаемата кесийка и измъкна оръжието си; Тогаци го последва. Кимнаха си един на друг и Брандън заизкачва стълбата. Някъде към средата на корпуса стана ясно, че донът не е в състояние повече да сдържа кашлицата си, тъй като вода бе проникнала в шнорхела му.
21
Извинете, господа! (ит.) — б. ред.
22
Какво става? (ит.) — б. ред.
23
Съжалявам, синьор (ит.) — б. ред.