Кралят

Какво, по… Я чакай малко.

– Това не ми звучи като Хавърс – процеди той.

– Защото не е. Тя е човек…

– А, не. Няма да го бъде, в никакъв…

Иииии – нова серия напъни.

Рот затвори очи зад тъмните си очила.

– По дяволите.

На ужасяващия фон на страданието на жена му доктор Джейн започна да му дава цял куп разумни причини защо към неговата шелан трябва да подходят много внимателно. Ала, Исусе, мисълта, че жена му ще отиде в света на хората… посред бял ден, защото шибаните щори току-що се спуснаха…

По дяволите. Адски му се искаше животът най-сетне да го извади от списъка си с гадости. Сериозно започваше да му писва да се озовава в ситуации, в които не можеше да спечели.

– …нечистокръвна, неизвестни усложнения, не може да се направи преценка…

– Не се засягай – прекъсна той малката реч на доктор Джейн, – но няма да оставя жена си да отиде там навън без шибано подкрепление, а точно сега никой не може да напусне къщата…

– Тогава аз ще я придружа.

Рот погледна натам, откъдето беше долетял гласът на Ай Ем. Първият му порив бе да реагира като обвързан мъж и да увери сянката, че и сам може да се погрижи, ако нямате нищо против. Проблемът бе, че не можеше да направи нищо... а само един задник би попречил на жена си да получи медицинските грижи, от които се нуждае.

Рот отметна глава назад и изруга.

– Сигурно ли е, че има нужда от това? – попита, без и сам да знае към кого точно се обръща.

– Да – отвърна доктор Джейн сериозно. – Напълно сигурно.

Ай Ем отново се обади:

– Нищо няма да ѝ се случи, докато е с мен. Заклевам се в честта си.

Имаше чувството, че сянката му подава десницата си… и наистина, когато протегна слепешком ръка, другият мъж я стисна.

– Какво мога да направя за теб? – чу се да казва Рот, докато отвръщаше на ръкостискането.

– Точно сега – нищо. Просто ми позволи да я заведа.

– Окей. Добре. – Само че когато пусна ръката на Ай Ем и отстъпи назад, изобщо не почувства, че приема всичко това. Но какъв избор имаше?

Ето защо не искаше дете, помисли си Рот, поклащайки глава. Това с бременността просто не беше за него.

Какво, по дяволите, щеше да прави, ако я изгубеше…

– Рот – немощно каза Бет. – Рот, къде отиде?

Сякаш бе разбрала, че малко го дели от това, напълно да изгуби разсъдъка си.

– Тук съм.

– Ще ми помогнеш ли да се кача в стаята ни? Мисля, че ще е по-добре първо да опитам да се нахраня, а не искам да го правя пред всички.

– Освен това – обади се доктор Джейн, – трябва да се обадя, за да видя кога може да ни приеме.

– Рот? Ще ме заведеш ли горе?

В миг той взе своята възлюбена в обятията си и нежно я вдиг­на от пода.

И начаса почувства, че отново има сигурна почва под краката си. Овладян. Готов да запази спокойствие, ако не за друго, то за да ѝ спести тревогата за него.

– Благодаря ти… – прошепна Бет и главата ѝ се сгуши в сгъвката на ръката му.

– За какво?

Тя отговори едва когато Джордж ги отведе до подножието на стълбището и Рот се заизкачва по него.