Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Въпреки това — изръмжа Мат. — Ще се опитам да измъкна Аруула оттам.
— Маддракс напълно ли е сигурен в това?
— Да, по дяволите. — Мат кимна решително. Знаеше, че я. Аруула не би се бавила и секунда, ако беше на неговото място Мисълта, че тя е в лапите на това животно, почти го влудяваше. Ако съществуваше дори и най-малка вероятност да е все още жива, трябваше да направи всичко възможно, за да я намери. Нямаше време за губене…
Скочи на крака и установи, че коленете му са твърде омекнали.
— Маддракс е все още твърде слаб — констатира генералът.
— Знам — потвърди Мат, — но аз трябва да се опитам да освободя спътницата си. Тя би направила същото за мен.
— Алкам разбира. — Генералът кимна.
— Имах при себе си багаж — рече Мат. — Екипировка…
— Всичко е запазено за Маддракс — увери го Алкам. — Може да си го вземе по всяко време.
— Благодаря.
С несигурни крачки Мат напусна палатката на генерала, за да зяпне от почуда навън.
— По дяволите! — изплъзна се от устата му. Намираше се посред солиден военен лагер, с ограда от яки греди, разположен в покрита със сняг падина. Наоколо се извисяваха сивите, стръмни зъбери на планините.
Палатката на Алкам се намираше в средата на лагера, беше заобиколена от безброй други със същата конструкция, но по-малки и по-ниски — жилищата на подчинените му командири и на воините. Между тях Мат видя военни машини от всякакъв вид: катапулти и копиемети, с които се занимаваха хора, облечени като Алкам и с шлемове на главите.
Но най-вече Мат се удивляваше на гигантските създания, които бяха държани в голяма кошара в края на лагера и очевидно служеха на войниците на Алкам като ездитни и товарни животни.
— Мамути — изплъзна се от устата му, докато втренчено гледаше силните животни с техните космати кожи и дългите им извити бивни.
— Ефранти — поправи го Алкам, който беше излязъл от палатката след него и с гордост оглеждаше лагера. — Това, което Маддракс вижда, е могъщата военна сила на Асмарк. Ние потеглихме, за да убием нарка-то. Прекалено дълго време звярът прави проходите несигурни. Вече безброй странници са станали негова жертва.
— Защо отдавна не сте спипали гадината?
— Защото нарка-то е коварен и хитър. Досега все се измъкваше, въпреки че сме му залагали безброй капани.
— Разбирам — каза Мат — и изведнъж го споходи неприятно подозрение. — Ямата, в която паднах…
— …беше една от нашите — призна откровено генералът. Затова сметнахме за наш дълг да спасим Маддракс.
— Благодаря — рече Мат. — Без вашата помощ щях да замръзна там.
— Алкам иска да направи нещо повече за Маддракс. Ще му дам четирима от най-добрите си бойци да го придружават. Ще го заведат в района, където предполагаме, че е леговището на нарка-то.
— Много великодушно от страна на Алкам — увери го Мат, благодарен за това, че в тази дива пустош е открил съюзник.
Алкам му подаде дясната си ръка и той сърдечно я стисна.
— Моят враг е враг и на Маддракс — каза генералът, — затова приятелите на Маддракс са и мои приятели. Ще му помогна да освободи спътницата си, кълна се в името си Алкам фон Асмарк…
Малко по-късно — слънцето току-що бе прекрачило зенита си — малката експедиция беше вече на път.
Мъглата, която преди обяд се спусна над падините, се беше поразредила. Ярка слънчева светлина се стелеше и караше ледените кристалчета да блестят. Мат присви очи и си пожела сега да имаше слънчеви очила.
Вървеше в средата на отряда, който Алкам бе сформирал за него. Начело крачеха двама воини, които очевидно бяха братя — двамата гиганти, облечени в космати кожи и въоръжени с копия, щитове и къси широки мечове, поразително си приличаха един на друг.
Двамата мъже, които формираха ариергарда, бяха по-дребни и по-леко облечени — над кожените си жилетки носеха единствено наметки от космата кожа и прастари стоманени шлемове. Въоръжението им се състоеше от къс лък и стрели, които носеха в кожен колчан на гърба.
Мат носеше със себе си раницата с аварийния пакет, която хората на Алкам бяха намерили. Слава Богу, че при падането в ямата нищо не се беше счупило — нито костите на Мат, нито нещата от спасителното снаряжение, което в този враждебен свят имаше неизмерима цена — за всеки, който знаеше как да си служи с него.